az sam bulg  12.01.2019 - Петя Димитрова. Тя е от  гр.Русе. Участничка в 11 издание на конкурса „Нарисувай ми слънце“.

Носителка на Специална награда в категорията категория "Най-нестандартна техника" сред най малките..

Петя има спечелени  награди и първи места от междунардодни конкурси за рисуване. Обича от мъничка да пее и да танцува - балет,

салса, латино танци, народни танци. Първо място на Коледното лекоатлетическо състезание в Русе. Модел е на детска модна

агенция Мini super models. Петя е с призови места в състезания по математика и компютърна рисунка, както и в няколко литературни конкурса.

В ефира на БНР тя рецитира прекрасно стихотворението "Зимен сън" написано от Асен Разцветников. За да дадеш гласа си

за нея, регистрирай се на сайта,  иди във  форума на списанието и запиши там своя коментар.

Пожелаваме и успех в надпреварата.

 

az sam bulg  05.01.2019 - Алпер Адил Шедад. Той е от  с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра. Ученик е в

СУ “Йордан Йовков” гр. Тутракан.Много обича да чете и да участва в конкурси за четене и рецитиране на стихове.

На 6 години печели първата си награда - за изпълнението на "Обесването на Васил Левски".

В ефира на БНР той рецитира прекрасно стихотворението "Зимен сън" написано от Асен Разцветников. За да дадеш гласа си

за него, регистрирай се на сайта,  иди във  форума на списанието и запиши там своя коментар.

Пожелаваме му успех в надпреварата.

Слънчеви портрети в редакцията на   az sam bulg

penНа 1-ви юни стартира тазгодишната, 11-а по ред, надпревара „Нарисувай ми слънце“.

Подготовката на идеите и реализацията на творбите протече през лятната ваканция. Тогава юношите и малчуганите, приятели на Слънцето, мечтаха за него и отпечатваха най-смелите си мечти върху белия лист. До 15 септември в редакцията получихме 121 слънца от цялата страна. Участниците ни са от градовете Русе, Троян, Попово, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Велико Търново и Варна. Включиха се и художници от селата Динката и Сотиря. Получихме прекрасни детски съчинения и стихове за Литературния дял в конкурса „Детство мое“. Скъпи приятели, номинациите в трите категории вече са ясни. С трепет очакваме журито да обяви имената на наградените участници. А в деня на Народните Будители – 1 ноември, традиционно, ще подредим изложба с творбите спечелили награда. И ще обявявим класацията в трите категории на надпреварата. Новината тази година е „Наградата на web приятелите на СЛЪНЦЕТО“.

Ще я получат рисунките, в трите категории, за които има най-голям брой подадени гласове от регистрирани на сайта ни потребители!

Разгледайте рисунките тук.Гласувайте, коментирайте и Вие!

varnaВарненският халколитен(енеолтен) некропол е открит през октомври 1972 г. по време на прокопаването на канал от багериста Райчо П. Маринов.Проучена е площ от около 7500 кв. м, на която са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг.

От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То е включвано през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходило е почти всички световни културни центрове.

bor2Sofia - King Kotys I's Borovo TreasureСъкровище е датирано към края на V в. и началото на IV в. пр.Хр., от времето на Одриския цар Котис.
Открито е през 1974 г. в местността „Сиври тепе", край село в Северна България. Докато орат, тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Археолозите провеждат разкопки около мястото, но не откриват селищни останки или гробищни могили. Съдовете са повредени при изкопаването. Благодарение на изкусните ръце на майсторите реставратори, днес ги виждаме възстановени в изящните им форми. Съкровището е сребърно. Датирано е към края наV в., и началото на IV в. пр. Хр.. Съставено от пет съда: сребърно блюдо с позлата, сребърна каничка с изображение на Дионис и три ритона. Находките са принадлежали на цар Котис І (383-359 г. пр.Хр.) и произхождат от град Беос. Украсени са с фигури на животни, митологични сцени и надписи на гръцки език „На Котис от Беос". Предполага се, че целият сервиз е подарен на царя от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.

fiddleguslaЗнаете ли, че прадядото на цигулката е изобретен от древните българи?

Днешното пътешествие ни отвежда около VII-и век от н.е. –Знаете ли какво означава това съкращение?! Тогава в Централна Азия, в долините на Памир и Хиндукуш, (планински вериги, обединени под името Имеон). нашите прадеди основават Стара Велика България, която е позната под името Балхара.

На 26-и октомври почитаме Св.Димитър, смятан за покровител на зимата и студа, по-голям брат на Св.Георги. В представите на предците ни той винаги язди червен кон, а брадата му е дълга, бяла и от нея се изсипва сняг!

5Той е световно известен български композитор. Носител е на 20 международни награди от конкурси за композиция: четири от Япония, две от Италия, две от Гърция. Има и от Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша , Югославия и България. Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др. Кавалер е на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия”, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша”, на орден „Стара планина” I степен, орден „Кирил и Методий” I степен и др.. Автор е на мащабно и стилово разнообразно творчество. Представям ви Александър Йосифов

halaЛети огромен и страховит черен облак. Извива се силен вихър, който се усуква като тъмна мъгла. А от възела проглежда змиеподобно чудовище. Образът се сменя с този на бик с огромни рога. Съществото притежава велика сила. Може да размаха шест крила и дванадесет опашки. Често живее в планински дерета, друг път се крие в дълбоки пещери или н короната на огромно дърво. Там пази цяла компания от митични същества. Властва над ВЕТРОВЕТЕ, ОБЛАЦИТЕ и ДЪЖДОВЕТЕ. Полети ли отново към небето, от опашката му се излива пороен дъжд. А появят ли се светкавици и гръмотевици, бабите и дядовците ни вярват, че добрият ЗМЕЙ или ОРЕЛЪТ–водач на облаците – се впускат в люта битка с ХАЛАТА

 

Вълшебна вода, звън на грошове и конски копита...

 

Румен Стоичков

 

Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша,LOM 2008 339 била сляпа. Опитвал се всячески баща и да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал и се, а тя му рекла: „Ще отидеш в дола с големите дървета, при кайнака (извора) и там тя ще се оправи. Но трябва нещо да обещаеш – да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува...“. Речено-сторено. 

На 4 км от южно от гр.Пловдив, в подножието на Родопите се намира село Белащица. Надморската му височина е 500 метра. А го обграждат селцата – Марково, Брани поле и Брестник. В региона си е известно с чистия си въздух, с чудесните си вина и с вкусните си череши. В югоизточния край на Белащица, покрай р.Безименна се намира красива местност, наричана – „Чинарите”.

Село Кутела се намира на 1200 метра надморска височина, в Преспанския дял на Западните Родопи. Закрилят го отгоре върховете Гарваница, Вълчи дол, Курбан Ери („Св.Иван”), в чиито южни скатове са се приютили къщите му, и Преспа (2001 м), в чието подножие е едноименната хижа

DSC08040Пещерата „Снежанка”-през 1961г трима туристи виждат на 3-и януари пожълтял сняг около една планинска дупка. Тя била широка към 45 см и те се вмъкват през нея, за да открият днешната популярна пещера „Снежанка”. Влезли са най-напред в залата, наричана „Брадите”, тъй като тя е най-близо до повърхността и в нея са проникнали корените на дърветата, които постепенно са се оросили и вкаменили, приличащи на бради. Тя е една от шестте зали, съхранили сътвореното от природата в разстояние на 1.5 млн години. Сталактити, сталагмити и сталактони – на общ брой към 800 000!

DSC00350Веднъж Крали Марко подгонил турци някъде към Анадола. На връщане решил да се отбие през Драма, за да си купи хляб. Бил много гладен, но късметът му проработил. От пещите на града току-що извадили вкусни, но много горещи самуни. Взел той в ръцете си няколко и направил крачки на север. И бързо спрял, за да похапне. Защото хлябът му парил....
DSC00412Това е легендата за името на Парил - малко селце, приютено в подножието на Славянка планина, почти опираща в южните склонове на Пирин. Река Буровица преминава през землището му и се влива като десен приток на р. Мътница, и оттам – в река Места.
Днес в Парил живеят 8 души, навестяват го и още двайсетина, идващи в почивните дни да нагледат градините си – с чушки, домати, картофи.