Истинското му име е Стефан Тодоров Димов. Роден е в с.Ичма, Ямболско през 1840г., а умира на 28 години – през 1868г. В нашата история е известен като революционер и четнически войвода, под името – Стефан Караджа. Семейството му е живяло известно време във Влашко, тогавашна Румъния, занимавало се е със земеделие, а установяването му в Тулча/1854г/ носи допира с някогашната ни емиграция, бореща се за църковна и политическа свобода.

Това се смята и за една от причините, поради които младият Стефан Караджа заминава за Белград, където участва във всички революционни прояви на българската емиграция. Участва в Първата българска легия/1862г/, а след това създава малка чета и обикаля областите на Тулча и Бабадаг/1863/ Сетне прави опит, слушайки своя патрон Г.Раковски, да убие търновския владика, обикаля из Стара планина, за да пробужда революционна съзнание сред българите и стремеж към извоюване на свободата на отечеството ни. За около година държи в Гюргево гостилница, където се храни революционната ни емиграция, а през есента на 1865г. отново обикаля с чети из Стара планина, заедно с Жельо войвода и Хаджи Димитър. Знае се, че отново участва в създадената в Белград Втора българска легия. А след това, насърчаван морално и материално от Българското общество, създава добре обучена и въоръжена чета. На 6 юли 1868г. тази чета, предвождана от него и Хаджи Димитър, преминава Дунав край с.Вардим, Свищовско, и влиза в тежки сражения с турска войска. За съжаление, в местността Канлъдере край Вишоград, Великотърновско, е тежко ранен и пленен. Осъден е и обесен полумъртъв от турците, за да бъде сплашено населението из региона. Така завършва революционният му път, повлиян от четническата тактика на Г.Раковски.

 

За него Вазов написва: „Той беше юнака с горещата кръв, Караджата храбри, във битката пръв. Мъдрец в съвета, орел в планината, на четата гордост, слава в борбата”.