ГРЪМОТЕВИЦА

grum Тишина и непрогледен мрак. И внезапно се втурват в шеметен бяг бели коне. Четири на брой са. Блестящи. Впрегнати и подкарани от Свети Илия. Изпод копитата на магическия впряг искрят светкавици. Въртят се колелетата на небесната колесница. А от допира им с необятния хоризонт се разнася страховита ГРЪМОТЕВИЦА
В езическите предания можеш да я срещнеш и като гром, трясък, трескавица. Те разказват, че гръмовният звук се появява в небето при битка между Змей и Хала. В християнските вярвания откриваме сюжета за Свети Илия и колесницата му. Ако се поровиш в книгите, ще откриеш, че има и друг. Според него гръмотевицата се появява от бъчвите и камъните, които Светецът търкаля в небето. Накрая пък може и да се натъкнеш на комбинация от двете идеи. В нея се казва, че битка между Свети Илия и Змея създава небесния звук. Такава е най-разпространената версия в българския фолклор.


grum 2 В миналото бабите и дядовците ни вярват, че на мястото, където падне мълнията, в Земята се забива железен клин или шиш. Смятат го за особено лековит, понеже е част от оръжието, с което Светецът побеждава и убива чудовището – Змей. Предците ни наблюдават природната стихия с особен интерес. Проследяват я, докато пада. Стволът, върху който се стовари тя, наричат церово дърво. Смятат го за магическо и не го използват за горене, понеже е прокълнато от Бога. Случва се гръмотевицата да връхлети стадо овце или пазачът им куче. Няма съмнение, че овчарите знаят как да опазят стоката си. За да попречат гръм да порази животните, стопаните, зададе ли се буря, на мига прибират агънцата и семействата им в кошарата.
Много народни гадания са свързани с природното явление. В тях се проследява времето, в което се появява небесната сила и значението на това върху живота на хората.
Може би се чудиш как в миналото се предпазват от нея? Ето какво четем в Енциклопедичния речник „БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ“: „...Ако първата гръмотевица е откъм изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки почуква с железен предмет или с камък по главата си три пъти – с пожеланието главата му да е желязна(здрава). Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с живот и вино.“ Ето нещо, което може да те наведе на мисълта от къде проилиза крилатият израз „Да чукна на дърво“. Разбира се, нашите баби и дядовци знаят и други начини да отклонят гръмотевицата. Поставят камъчета под овощните дървета. Или се кичат със здравец и коприва. А стопанката чуе ли гръм, тутакси покрива съдовете с вода, с кърпа, за да не може Змеят да се скрие в тях. Младите девойки пък се прибират вкъщи, защото не искат страховитата хала да ги залюби и отвлече. В миналото на хората са известни редица ритуали, които те изпълняват за предпазване от гръмотевица. Според един от тях жените измиват косите си с дъждовна вода на Тодоровден, докато траят конните надбягвания.
А ти, приятелю, знаеш, че гръмотевицата не е страшна. Достатъчно е, когато си навън и вали, да не се криеш под дърво. Ако пък е дъждовно, докато си у дома, видиш ли светкавица - отдалечи се от прозореца. А за почукването на дърво ти ще решиш....
Имам и друга по-хубава идея. Представи си как Свети Илия дирижира небесен оркестър. Солистите в него са Змеят и Халата. Облечени са с фрак и папионка и държат по една от чинелите. А щом диригентът им даде знак, ги удрят. Не е ли забавно?!...