Баба Марта

b_marta2ЧЕСТИТА БАБА МАРТАТънки чевръсти пръсти изваждат изпод капака на раклата кълбета прежда. Преди още слънцето да се покаже, женските ръце усукват бял и червен вълнен конец. С тихи стъпки стопанката обхожда двора и закичва плодните дръвчета, пръчките на лозниците и трендафила. Завързва бяло-червено пресукано конче (конец) на портата, както и на гърнето, в което готви или налива мляко. И така спазва обичая, за да посрещне с красота и радост БАБА МАРТА.

Според вярванията Баба Марта се появява в началото на месец март.

Единствен той носи женско име и това не е случайност. С края на зимата и началото на пролетта природата се събужда от вълшебствата на добрата фея. И сякаш всичко и всеки в природата се подготвят за нов живот. Затова с красота и внимание стопанките подхождат към нея. Да я срещаме с гиздост, за да е весела и да носи само добрини на хората. А каква ли може да бъде, ако се разсърди старицата?!

Усмивката на лицето й помръква. Става зла, капризна и сипе хали и снежни виелици върху земята и наказва с мраз и студ всеки, който не я почита.

Времето нашепва множество обичаи, с които хората могат да я направят добра и милостива. Когато се роди дете, на шапчицата му зашиват с мартенски конец скилидка чесън, синьо мънисто, златна или сребърна паричка. Някъде закачат и звънче. По същия начин постъпват и с родилките – за да са гиздави детето и майката, и за да спечелят добротата на старицата. Момите пък връзват китки от пролетни цветя с мартенски конец, за да се предпазят от „лоши очи“. На някои места правят и кукла от бял и червен конец и посрещат с нея Баба Марта. Вярва се, че засаденото на първи март дръвче, клони ще пусне и плод ще роди.

Приказките разказват как отдавна, много отдавна, високо в планината живяла Марта със своите единадесет братя. Имената на най-малкия и на най-големия от момците били еднакви. Казвали се Сечко. Единия наричали Малък, а другия – Голям. От дома си, високо в планината, те виждали всичко, което се случвало на земята. С благата си усмивка

добрата им сестра Марта сякаш със слънчев лъч погалвала цветчета и тревички. Небето блесвало. Птички хуквали високо към облаците. Ако някой обаче я обиждал или ядосвал, тя се примолвала на малкия си брат Сечко – за ден, два от неговото време и връщала зимата обратно.

Възрастните хора вярвали, че докато цъфти пролетният минзухар-кърпикожух, не бивало да се излиза с овцете на паша. А кожухчето от гърба да не се сваля. Какво ставало, когато Марта била ядосана ли?! Поглеждайки към слънцето, хората знаели кога хала ще вие, кога град ще бие или зима ще вилнее. Не обичала Марта непокорството и неуважението към

старите хора. Изпращала в такива случаи безмилостни ветрове, за да обрулят пъпките на разлистилата се гора. Тогава можело и леден студ да скове земята. И да секне ромонът на ручеите. Вярвало се, че Марта

може да вкамени всеки високо в планината, дори и овчар, с цялото му стадо...

Затова бъдете послушни и уважавайте по-възрастните от вас...

Розалина Златкова