Панчо Владигеров

Pancho VladigerovЩе ти разкажа за един велик българин. Познава го цял свят, а през тази година ще отбележим 115 години от рождението му. Представител е на второто поколение композитори в Родината ни. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика" . Родът му е от Шумен, но е роден заедно със своя брат-близнак – цигуларят Любен Владигеров, в Цюрих, Швейцария. Muzej PanvladShБаща му е юрист - доктор по право, а майката е лекар-гинеколог.
Панчо Владигеров е композитор от световна величина, а Любен Владигеров е цигулар от такава.

През 1924-а г. той е първият българин, изпълнил, в зала „Моцартеум" в Залцбург, Първия концерт на знаменития си брат. Ако се разровиш в литературата сигурно ще научиш, че го наричат другото „Аз"на Панчо Владигеров. Освен музиката Любен има интересно хоби – прави колажи от вестници. Той е не по-малко изключитеелна и интересна личност, често забравена в сянката на брат си Панчо. Майка им Елиза Пастернак наричала синовете си геният и виртуозът.Геният е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа. В нея са възпитани едни от най-изявените съвременни български композитори. Един от учениците на Панчо Владигеров е пианистът Алексис Вайсенберг. Ако не си чувал за него, само за теб ще кажа, че става дума за пианист - виртуоз от български произход, известен по света и като любимият пианист на Херберт фон Караян. А Панчо Владигеров свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Едва десетгодишен вече учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща им през 1912 г. за продължаване на образованието им на братята е отпусната държавна стипендия и те заминават с майка си за Берлин. Там талантливият пианист учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт. Знаеш ли, че Панчо завършва Академията за изкуство през далечната 1920 г. в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман? През 1918 и 1020 г., получава двукратно „Менделсонова премия" на Академията, за свои творби. Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater Берлин. Едва 21 годишен през 1920 г. той вече пише музика за постановките там. През 1932 г. се завръща в България и цели четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в Държавната Музикална Академия, която днес носи неговото име. Композира много и в различни жанрове: опера, балет, симфонична и камерна музика. Има авторски обработки на инструментални пиеси за различни инструменти: на български народни песни за глас и пиано или оркестър, солови песни с пиано, хорови песни с пиано или оркестър, музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народния театър в София.
Владигеровото творчество е познато по света от началото на 20-те години на ХХ в.. Произведенията му се издават на ноти от виенското „Универсал едисион" и на грамофонни плочи от „Дойче грамофон". Изпълняват ги из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. Носител е на наградата "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет през 1969 г.. У нас, в Шумен, на негово име се провеждат национален и международен конкурс за пианисти и цигулари. Ще чуеш от мама и татко, че произведенията му Българска рапсодия „Вардар", операта „Цар Калоян", „Симфония №1", „Концерт за пиано и оркестър №3", „Импровизация и токата"и балетът „Легенда за езерото"са емблематични за българската музика. Маестро Владигеров напуска нашия свят на 08.09.1978 г. Днес наследниците му разказват за него и творчеството му. Животът на професора е показан в интересна експозиция, подредена от Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров" в къщата музей в гр. Шумен.