Габрово е разположен по поречието на Янтра и на нейните притоци – Сивек и Синкевица, като общата дължина на трите реки в пределите на града е 22 км. Намира се и в северното подножие на така нар. „Шипченски Балкан”.  Отстои на 220 км от София, на 150 км от Пловдив, на 46км от Велико Търново, на 274 от Варна и на 48 км от Казанлък. В центъра, до единия от десетте моста, съвсем в реката, се издига огромната фигура на Рачо Ковача. Символът на града.Някога, при падането на България под турско робство, за да спаси деветте си сина от палежите и погрома в столицата Търново, болярката Божана ги повежда из дебрите на Балкана.

Намира тя подходящо закътано място и построява къща за челядта си. А когато порастват, синовете й също построяват свои домове. Постепенно и други се заселват наоколо и така възниква с.Боженци. А един от синовете на Божана, Рачо, се преселва години по-късно край р.Янтра. Построява си своя къща. И е смятан за основателят на Габрово. Пак според легендата, препитавал се е с подковаване на конете на преминаващите през старопланинските проходи в ония далечни времена. Някога, всеки, който се е занимавал с каквато и да било обработка на желязо, е бил наричан с името “ковач”. А това е един от традиционните занаяти, с които отдавна се гордее Габровският регион. Боженци се намира на 15 км източно от града. Селцето е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са около стотина, имат 200 годишна история, а и предлагат места за нощуване. Атрактивната Екопътека “Римският път” започва от центъра на селото, дълга е 8 км и предлага приятна възможност от Боженци да стигнете на 3 км от Габрово – в местността “Градище”. Там през 4-7-и век е съществувала ранновизантийска крепост, чиито руини пазят спомена за по-далечното минало на града…   Изследователите са установили, че поселение тук е имало още през 6-5-о хилядолетие пр.Хр. От 1-и век пр.н.е. своите следи от присъствието си в региона са оставили траките от племето “кробизи”. Следват ги римляните, аварите, славяните, българите… Регионалният историческия музей се намира в центъра на Габрово, поместен в красива старинна сграда, строена през 1902г. Разходката из залите е върху оригинални подови мозайки. Сред по-значимите колекции са нумизматичната, оръжейната, накити, градско облекло и аксесоари, ордени и медали, старопечатна книжнина. Тук се пази ръкописът на Неофит Рилски от 1835г. – „Българска граматика”. Съхранен е и единственият препис на „История во кратце о Болгарском народе словенском”(1792г.) на йеромонах Спиридон, запазени са джобно ножче на Левски, частици от Самарското знаме, първата българска банкнота – номинал от 20 лева, от 1885г. Безценни експонати представляват и откритите при археологически разкопки предмети от времето на траките… Музеят на образованието се намира в красивата сграда на Априловската гимназия. Сградата е паметник на културата и е построена от майстор Уста Генчо Кънев през 1873г. Отпред е паметникът на легендарния възрожденец, поставил началото на светското новобългарско училище –Васил Априлов, а в двора е гробът му, обкичен с цветя на признателност. Музеят е открит през 1974г., а в неговата експозиция ще видите някогашните училищни пособия, писала, книги, показалки, варианти за наказание и стимулиране, имената и сътвореното от наши възрожденци, а накрая можете да си закупите табелка „благочинник”!  Получавали са ги  прилежните по онова време  ученици. Етнографският музей на открито „Етъра”(1964г.) е единствен такъв в България, а идеята за създаването му е на Лазар Донков. Ако се разходите из занаятчийската чаршия от двете страни на малката рекичка, ще попаднете на чешмата с барелефа му, пред който винаги има положени цветя на признателност. Традиционните умения са показани във воденица, тепавица, шекерджийница, фурна, валявица, църква. Грънчари, бакърджии, гайтанджии, шарланджии, куюмджии, дървостругари, ножари, кожухари, изработват тук хлопки, менчета, тъкачни станове, рогозки, дисаги. Етъра е едно от старите наименования на р.Янтра. Но покрай музея минава р.Сивек, в която се влива р.Червена локва. На 5 км нагоре, срещу течението й, се издига Соколският манастир “Св.Успение Богородично”. Светата обител се намира в края на голяма старопланинска поляна, наричана „Соколова пещера”. През 1832г. там преминава местният жител Йосиф, архимандрит в Троянския манастир, харесва местността и заедно с друг монах, Агапий, основават манастира. Майстор Уста Колю Фичето е съградил в средата на двора уникална осемструйна чешма. Църквата пък сякаш е кацнала върху граничеща с пропастта тераса.  А туристическа пътека, тръгваща от манастира, води към Шипка!