DSC00652DSC00661Водопадът Полска скакавица се намира в селото, което носи същото име. То е в пределите на община Кюстендил и отстои на 22 км от него. Пътищата към Село, което е основната махала, са черни, коларски, затова постоянно можете да се усъмнявате в достоверността на джипиеса, който ви праща натам. Проходими са, стига колата ви да не е съвсем ниска. Минава се през ж.п прелеза на с.Ръждавица и посоката все нагоре води към табели „водопада". Някои са поставени на земята и трябва да внимавате, за да не ги подминете.

DSC00707DSC00749Завивате надясно, още при първата, и 3 километровият коларски път ще ви заведе в пределите на неповторимото и непознатото. Спира се до огромно дърво – с указание за паркинг, от което тръгват две пътечки, обграждащи махалата. Другият вариант е с пътническия влак към Кюстендил, на спирка Скакавица. Един километър е дълга пътеката до водопада, първо се върви покрай линията, а после – успоредно на реката, докато се стигне до поляната под въпросната природна забележителност. Отгоре, над нея, се извисява параклисът на селото. Шумът също е ориентир...
Параклисът носи името „Св.Димитър" и е строен в края на 19-и век върху основите на стара черква, наричана от местните „Спасовица". Била е в горния край на селото, разрушена е от турците, а с остатъците й е съграден през 1892г. сегашният Божи храм. Няма икони в него, липсват и стенописи. Училищата са били две, старото килийно е в руини, а началното е функционирало до 1965г., когато е закрито. Сградата обаче е запазена, а дворът е едно от местата, на които в началото на юли се провежда двудневен Фестивал на пеперудата. Смята се, че в околността се срещат над 700 вида пеперуди, ендемити, насекоми, а своеобразният събор е и начин да бъдат представени народни обичаи, вкусни ястия и местни баници, в съчетание с природните забележителности. В тези два дни околността обикновено се изпълва с безброй палатки, а място за спане се предлага и в сградата на школото, и в единствения тук хотел, носещ името „Скакавица" и предлагащ 10 места за преспиване. Магазин в Село обаче липсва, така че осигуряването на прехраната си е изцяло грижа на туристите.
Пътеката към водопада е между хотелчето и училището, а водата е ориентир, лъкатушещ из градините на околните къщи. Бързо се върви по стръмнината надолу, можете и за 11, можете и за 20 минути да се озовете на единствената полянка. Зависи от хода и припряността ви. Постепенно спътник става грохотът, идващ отдясно, а взорът ви ще съзре в един момент бликащият отгоре водопад. Смята се, че по височина на пада той е трети у нас – с около 70 метра. Но достигането му изисква още едно усилие. Катерене по стръмна пътечка, тръгваща от полянката, на която най-често отсядат за почивка дошлите туристи. Своеобразно екстремно изкачване – сред шубраци, сипеи, тук-там подаващи се камъни за стъпване, и клони, сякаш подаващи ръка за помощ. Озоваването в подножието на водопада означава и съзерцание, и прохлада, и досег с нюансите на зеленото, и възможност да се стъпи в комбинацията от усещания – на кратък отдих върху скалата под него. А отгоре се мержелее задната част на параклиса...
Водопадът Полска Скакавица може да бъде видян и от другата му страна, по лявата пътечка. Но може да бъде наблюдаван и от ниското, в близост до Струма, която е само на 50-на метра. Тя, разбира се, е и място за риболов, за джапане, за досег с речните обитатели, някои от които се спотайват под речните камъни. Горе, из околните ридове са живели траки, после и римляни. Изградили са някога рибарски селища, крепости, калета – все доказателства, че е имало живот от дълбока древност. Дошли сме и ние, българите. Цар Иван Шишман е отстоявал независимостта ни, отбранявал се е в някои от тези твърдини при нахлуването на турците.
Красива мома живеела при идването им някога тук. Подгонили я те, вероятно за да я вземе в харема си някакъв техен големец. Но тя, за да защити вярата и достойнството си, се хвърлила от водопада. Фустата й обаче се отворила при полета от високото, закачила се в дърветата и не й позволила да се пребие. Така завършва преданието, разказвано с усмивка. За да подскаже, че вероятно е оцеляла и тя. Както и чувството за хумор на местните хора, примесено с надеждата, че и животът на село Полска Скакавица все още не е свършил. Там, край водопада...