Село Уши

1Чардак/1312м/, Родина, Езеро. Това са наименованията на три малки възвишения в пределите на Кобилска планина. Приютили са в гънчиците си селце, което, погледнато от висините, има формата на ухо. Затова и името му е такова – Уши. Ударението му обаче е на „у", което е характерно за западните говори. А то е точно там – на 3 км от границата с Република Сърбия.7 В региона, наричан Краище...Село Уши е на 15 км от общинския си център Трекляно и на 40 км от областния си град - Кюстендил. На 5 км е с.Горни Коритен, на 11 км – с.Злогош, на 8 км – с.Долни Коритен, а надморската височина, сред която са къщите на 15-ната жители, варира между 1200 и 1312 метра.Махалите наоколо носят имената – Кошарска,, Велковска, Николинска, Калаенска, Златановска, Спасевска, Знеполска – сякаш за да подскажат, че многолюдността е била характерна в миналото. В което понякога жителите са 2наброявали около 500. Река покрай с.Уши не преминава, а един малък микроязовир предхожда влизането в селото. По извиващия се покрай него път само два пъти седмично, в събота и неделя, преминават общинските автобуси от Кюстендил – през с.Горни Коритен. Магазините са няколко, два частни и на кооперация „Краище", но хляб пристига в единия от тях – в понеделник, сряда и петък.

Училище в с.Уши е построено през 1893г., но то отдавна е само спомен. От 1949г. датира преместването му в по-нова сграда, а в добрите му години е било поддържано, ремонтирано, ползвано и като пионерски лагер. Читалището е вместено на втория етаж на кметството и носи името „Бай Здравчо 1941" , кръстено на проф. Йордан Захариев. Липсва и църква, а амбицията на малкото жители е била да построят параклис, но процедурата около градежа е изключително тромава, а и трябват много пари....DSC00509
Сведения за съществуването на селището има в турски регистри от средата на 16-и век. Но живот в това землище е имало и далеч преди това, потвърждавано от късноантични и средновековни останки. В пределите на освободена България Уши е от 1878г., когато попада към административното ръководство първо на Изворска, после на Босилеградска, memа след Ньойския договор – и на Кюстендилска околия. Разбира се, войнишкият паметник в центъра на селото подсказва родолюбието и преклонението пред подвига на загиналите далеч от селото войници. В Балканската, Междусъюзническта, Първата световна и Втората световна войни..."Слава на героите" е написано под имената им - някогашни жители на красивото, но умиращо селце...Уши, прегърнато от малките възвишения на Кобилската планина – Езеро, Чардак и Родина.