DSC05288DSC05319Царският манастир или къде се пази календара на българите ?

 

В пределите на гр.Велико Търново се намира манастир, който е възникнал в края на 12-и век, след освобождаването на България от византийско робство. Съградили са го царете от династията Асеневци и постепенно започнали да го наричат „царски”. Цар Иван-Асен II го ползвал и като своя резиденция, и като място за своите молитви. Самият той, според преданието, наредил да бъде

преустроена тогавашната черква „Св. Богородица”, която  след освещаването си получила и ново име – „Св.40 мъченици”.DSC05320

Така се казва до ден-днешен тази света обител – „Св.40 мъченици”, която се намира на брега на р.Янтра, в подножието на хълма Царевец. Разбира се, имала е трагични моменти в своето съществуване, свързани и със съдбата на българската държава. Но е оцелявала. В началния период от съществуването си църквата е главна на манастира, познат в ония години като „Великата лавра”. А светата обител е превърната в онзи далечен период и като пантеон на царската династия Асеневци.

Смята се, че там е погребан цар Калоян, а доказателствата са и заради открития на ръката му златен печат с неговото име. Археологическите разкопки са правени преди 40 години и тогава е намерен погребан във войнски знатни доспехи едър мъж, висок около 1.90 м. А се знае от исторически източници, че българският владетел е бил точно такъв. Положени са в храма и телата на цариците Анна-Мария и Ирина, още членове на царската фамилия, както и на сръбския архиепископ Сава, обявен за светец. В пределите на храма се намират трите  прочути колони – Асеновата, Омуртаговата и граничната от крепостта Родосто – от времето на Хан Крум. На Омуртаговата колона е изписан популярният надпис „Човек, дори и добре да живее, умира, и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа тези писмена, да си спомни този, който ги е направил.”

След Освобождението ни от турско робство в този храм се е бракосъчетал министър-председателят (1888г.) Стефан Стамболов, а през 1908г. княз Фердинанд е обявил тук Независимостта на България. За част от църквата се знае, че е съхранена в началния си вид. И пак там е оцелял във времето стенопис – календарът на българите.