Те са прекрасни. Имат фин аромат и са медено-оранжево-кафеникави на цвят. Плодът им е месест, с тънка, лъскава, лепкава от сладост, коричка. Известни са като плодовете на финиковата палма.От незапомнени времена тя вирее в пустините на Северна Африка и Близкия изток, но се среща и в Средиземноморието и Западна Азия.Плодовете й са популярна разядка, характерна за областта Магреб(Мароко, Сахара, Алжир, Тунис, Либия и Мавритания).Те са основен източник на храна за хората там. На тези географски ширини са ценени от преди 4000 години. Екзотичното им име идва от персийски през турското hurma.
Да?! А знаеш ли, че Мечо Пух казва:"Колкото повече, толкова повече"? Това с всичка сила важи за любимия на всички шоколад. Колкото повече стои в устата, толкова по-вкусен става. Защо ли? Ами защото е много специален. Той е единствената храна, която се топи в устата. Как така единствената? И какво го прави толкова специален? Като началоще ти споделя, че шоколадът е плод. Плод като ябълката, крушата, тиквата... И в качеството си на плод, расте на дърво.В джунглата. В какаови шушулки. Мъничките какаови зрънца са уютно сгушени вътре в мека и удобна сърцевина. Когато узреят, какаовите работници ги откъсват с ръце. Защото още не е измислена машина-робот, която да ги бере от дървото. После ги поставят на земята и ги разрязват с мачете.Мачетето е дълъг извит нож, с който се проправя път през джунглата.
Вече си експерт по приготвянето и сервирането на чай. Какво мислиш да поднесеш за пиене на приятелите, които поканиш у дома си следващия път? Ето още една свежа и цветна идея. Знаеш ли, че през лятото и у нас, по планините, зрее черна боровинка? Среща се по високите планини, над 1700 метра надморска височина. Ще я откриеш из иглолистните и широколистните гори и високопланинските пасища на Рила, Пирин, Родопите и Западна Стара Планина. Разбира се, може да се купи и в магазина за плодове и зеленчуци. Расте в цяла Евпропа и в Азия също. Чувал ли си, че тя е богата на специални химични съдинения, които запазват зрението?
Има сивозелено, разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезника в цвят. С продълговати листа е. И пленявящи, тъмносини, цветове. Събрани в единични цветни кошнички, вътрешните – тръбести, външните – фуниевидни.
На височина е между 30 и 90 см. Цъфти през летните месеци, от май до юни. Ще я видиш е житните ниви сред посевите като плевел. Цветовете й се усмихват и по синури и изоставени места. Вирее навсякъде у нас. Познават я й децата от страните в цяла Югоизточна Европа. Представям те цветенцето на откровението.
СИНЯТА МЕТЛИЧИНАВ света на ботаниците е позната с името Flores Cyani и Centaurea cyanus. А в литературата за цветята и справочниците на билкарите ще я црещнеш и като Цианодишаща метличина, Цианометличина, Цианоплевел, Цианодишащ плевел. Често я наричат „синчец". Погрешно ли е това, не зная! И ти сигурно се чудиш, като мен, приятелю, защото знаеш че има цвете с това име. Но все пак, имай предвид, че ако срешнеш думата синчец някъде до симката на метличина, се има предвид самата тя. Представям ти едногодишен вид от рода Метличина.
Заема основното си място в палитрата на художниците. Богат е със светли и живи нюанси. И въпреки че ти можеш да откриеш и широка гама от мрачни, студено-сиви цветове, редом с тях стоят и тоновете, клонящи към снежно бялото. За него ще прочетеш, че е цветът на студа, на кристалната чистота и на спокойствието. Той носи лазура на небето и преливащите се нюанси на морето. Далеч е от огъня и топлината на жълтото и червеното.
Представям ти третият, според художниците, основен цвят
СИНИЯ.
Той създава усещане за пространствена дълбочина, спокойствие и уравновесеност. Символизира истината, консерватизма, безопасността и доверието. Влияе върху чувствата и настроението ни, както всички други цветове. Когато ни заобикаля, може да ни помогне да се извисим духовно.
Името й е сладък пипер. И е многогодишно зеленчукова растение от семейство Картофови. Ботаниците я наричат Capsicum annuum (на лат. език capsa означава кутия). Нейни роднини са многообразните видове лютиви дребосъчета.
У нас са разпространени най-вече зелената и червената.По света се отглеждат бели, жълти, оранжеви и дори виолетови представители на вида. А сортовете са безброй. Различават се по вкус, цвят, форма и големина.На практика червената и зелената чушка са плод на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените зреят на стеблото до края на лятото.
Когато се захласваш в разглеждането на произведения на изкуството, направени от хартия, душата ти пее, а въображението ти пътува към красотата. Докато ги разглеждаш по форумите и в сайтовете, сигурно срещаш странни думи. Например kviling – изработване на апликация от тесни хартиени ленти, paper folding – сгъване на фигури от хартия, оригами, paper cutting – изрязване на силуети от хартия, paper weaving – изработване на плетки от хартия,
paper sculpturing - изработване на триизмерни скулптури и пластики от хартия, paper dolls making - изработване на кукли и фигури от хартия, paper moulding - изработване на отливки от хартия, paper collage - изработване на картини от късове хартия и pop-up - изработване на „изскачащи", разгъващи се при отваряне картички, книги и композиции –киригами). Представям ти едно от тези „хартиени изкуства"
Квилинг
Вече знаеш как да приготвиш чай, а сега идва ред на историята за него. Ако знаеш повече за вълшебната напитка, ще ти е по-лесно да прецениш с какъв чай да почерпиш гостите и приятелите си.Какво представлява чаят?Ще срещнеш различни твърдения за него. На кои да повярваш? Да видим?!
В дните до Коледните празници Ви представяме малките рубрики в списание „Аз съм българче” – игрите.
Второто изкушение за ума е: Игра за мъдрост
Ще я откриете в във всеки брой на изданието. Интересна е за всички малки деца и по-големи читатели. За основа на играта служи текст на българска пословица или поговорка. Идеята е оригинална кара читателите да си припомнят мъдрост, което вече знаят. А досетливите могат да получат награда.
Успех и приятни забавления.
От редакцията на списание „Аз съм българче”.
В дните до Коледните празници Ще Ви представим малките рубрики в списание „Аз съм българче” – игрите.
Те са изкушения за ума и въображението, разпилени по страниците на списанието.
Игра за въображение.Ще я откриете в последните три броя на изданието. Страхотна изненада за любителите на изобразителното изкуство. Нарича се „Свържи точките” Интересна е за всички деца и по-големи читатели. За основа са използвани истински произведения на изкуството.
Идеята е оригинална и е на Ивета Рътарова. А как изглежда?! Отговорът е в 35-и, 36-и и в най-новия 37-и брой.
Успех и приятни забавления.
От редакцията на списание .
Уникат за детската стая. За целта простo трябва да си донесете от парка различни по цвят и форма есенни листа.
Изберете основата (например някаква опаковка), която ще превърнем в „кутия за съкровища“. Отстранете с ножичка излишни крила или части на опаковката, ако има такива.Ако е от по-мек картон, ще е добре предварително да я облепите отвътре с още един пласт хартия, или поне да залепите ленти по ръбовете и ъглите за по-голяма здравина. Разбъркайте равни части лепило С200 с вода в една чашка,(т.е. в съотношение 1:1) – така получавате така нар. „грунд“ или лепилна основа. Намажете кутията. Това ще помогне да се закрепят и залепят после листата. Когато изсъхне добре, сте готови за декорация.
С шапка невидимка в чудния свят на растенията
Родината й е Мексико. Там, в далечните години на XVI век, Христофор Колумб и моряците му видели за пръв път заобленото, дебело и сегментирано стъбло и продълговатите режещи листа на високото зелено растение. Дар от боговете за местните индианци. Oт разказите на известния изследовател знаем, че още тогава са били използвани не само семената, а и стъблото му. И дори метличката от власинки на върха му. Защо ли? За храна на хората и животните. Говорим за...
ЦАРЕВИЦА- В Европа научават за това растение преди 500 години, тъй като мореплавателите срещат растението навсякъде. От северните граници на Канада, та чак до Патагония. Отглеждат го в Перу, в Чили, в Хаити и в
цяло Мексико. Удивени от факта, че в която и колиба да влязат, се натъкват на изображение на чудното растение, испанците проявяват нескрит интерес към него. От местното население научават, че то е на особена почит още при инките. Разказват им за древен ритуал,....
Целия текст прочетете в брой 28 в търговската мрежа от 26.02.2011
1
0