pilepetel„На 2-и февруари е Сретение Господне. Посветен е на Св.Богородица, която посещава църква 40 дни след раждането на сина си Исус Христос. Затова и празникът се свързва със съществувалата стара традиция – първородният син да се обрече на Бога. „Жертвата" трябвало да се принесе от родителите четиридесет дена след раждането на мъжка рожба. В столицата на Византийската империя – Константинопол, денят вероятно започнал да се чества през VI век при императорите Юстин и Юстиниан, а след това и в Рим през VII в. Тази традиция се спазва и до ден-днешен от много семейства. В деня, в който бебето навършва четири десет дни, родителите му го водят на църква."

Румен Стоичков Сп. „Аз съм българче" бр.38

Защо наричаме 2 февруари Петльовден?

„В легендите се разказва за него как в мрачните години на робството еничари събирали „кръвен данък". Ходейки по къщите насилствено отнемали мъжките рожби от родителите им. За да знаят в коя къща са били, отбелязвали вратите с кръв. В силното си желание да скрие детето си, една майка заклала петел и напръскала кръвта му по двора, портичката и оградата пред дома си. Пристигнали еничарите, но щом видели кървавите следи решили, че преди тях вече са минали други. Така майката спасила сина си. Било е практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за заблуда на еничарите. Все едно, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя."

Елена Костова Сп. „Аз съм българче" бр.5


„Денят е част от трите последователни дни (1-3 февруари), наричани от предците ни Трифонци. Вярвали са, че тогава вълците са най-бесни и правят най-много пакости на хората. И за да се предпазят от тези злини – са си забранили да метат дворовете и да изхвърлят сметта, да тъкат, да шият, да предат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Тези дни са познати и под името Вълчи празници. А последният от тях 3 февруари е Симеоновден и , разбира се, черпят именниците Симеон, Симеонка, Симана,, Мони, Моника, Симо, Симона и т.н."

Румен Стоичков Сп. „Аз съм българче" бр.38