Той е пастир, учител, пътешественик, любител на природата, училищен, читалищен и обществен деец. Революционер, загинал за свободата на България. За Бачо Киро/1835-1876/ става дума и ако той е патрон на вашето училище – можете да се гордеете с това.Роден е в с.Бяла черква, Великотърновска област. Някога селцето се е казвало Горни турчета. Когато е на 7г., умира баща му, който е бил селския говедар. Кирил Занев/това е истинското име на Бачо Киро/ наследява от родителя си и занаята, и страстта към пътешествия и приключения. Но заради мизерията е принуден и да тича след селските говеда, и да учи в местното килийно училище.Знаеш ли, че?

Бачо Киро учителства в селата Коевци, Мусина, Вишовград, Михалци, и, разбира се – в родното си Бяла черква, където открива през 1860г взаимно училище. Смятан е за даскал, правещ реформи в училищното образование. Защото изоставя така нар."буквуване" и въвежда нови предмети, както и класноурочната система. В спомените на съвременниците си той е и човекът, който полага основите на първото селско читалище в България. То е в Бяла черква, създава го през 1969г и носи името „Селска любов". И знаете ли кое е интересното. Бачо Киро организира самодейна трупа, прави „пътуващо театро", пише дописки, сказки, изязява се като драматург, сценарист, актьор и фолклорист, изследващ миналото на селището....
Прочети, ако си любопитен...
Като пътешественик и авантюрист Бачо Киро осъществява пътувания(1872-1873) в Света гора, Цариград, Букурещ, Немско. Резултатът от тях е, че се са запознава с Любен Каравелов, Васил Левски, Петко Рачев Славейков, Тодор Шишков и др. А това вече означава и израстването му като поборник за освобождението на България от турско робство. В приписка към една книга той е написал: „Смъртта за отечеството е най-сладка и славна. И аз желая да умра за народна свобода, стига веке да търпим тежко иго тиранско: до време ще строшим гордо племе османско"..
Ако искаш да научиш...
Ето я и по-познатата част от неговата биография. Той е председател на революционния комитет в Бяла черква, привлича съмишленици, участва в подготовката на Априлското въстание. А когато то избухва, Бачо Киро повежда със себе си 101 младежи, с които се присъединява в с.Мусина към войводата Поп Харитон. Тази чета тръгва из Габровския Балкан, барикадира се в Дряновския манастир и десетина дни води тежки сражения с турската войска и башибозук. Силите са неравни, противникът докарва тежки оръдия и битката е предрешена. Някои от въстаниците, между които и Бачо Киро, успяват да се измъкнат от обкръжението. Но по-късно той е предаден, заловен и осъден от турските власти на смърт. Пред съда той произнася на турски език стихове и казва: „Аз Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм. Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!"...
Обесен е в Търново на 28-и май, а 2 дни по-късно е погребан на височина, намираща се северноот махалата Св.Димитър...