Истинското му име е Гаврил Хлътев. Познаваме го обаче под името Георги
Бенковски. Знаете, че е сред организаторите и ръководителите на Априлското
въстание, нали? Сещате ли се как се казва четата му, с която тръгва да обикаля
селищата в Панагюрския революционен окръг?
Георги Бенковски
Знаеш ли, че?
Той е роден в Копривщица, в семейството на търговеца Грую. Завършва класното училище в родния си град, учи после за терзия*, но се захваща с абаджийство*, което му дава възможност и много да пътува. Когато е на 22 г. започва да обикаля Мала Азия, търгува, среща се с много хора, трупа опит. Смята се, че в тези десет години ог живота му, той е бил участник в четата на гръцкия войвода Лефтер. А тя, разбира се, също води борба срещу турския поробител.
Прочети ако си любопитен!

През 1875 г. Георги Бенковски е вече сред българската емиграция в Румъния. Включва се в подготовката на Старозагорското въстание, дори е сред групата, която имала задачата да убие турския султан и да подпали Цариград. Досещате се, че е бил смел, самоотвержен
и вече предан на каузата да бъде освободена от турско робство България. Това въстание не успява, но оттогава той носи името Бенковски. Това е името на поляка Антон Бенковски, с чийто паспорт са се сдобили нашите революционери - и за да не бъдат разпознати, са го използвали, за да се придвижват по-лесно из империята. Едва ли някой е предполагал, че тази фамилия ще стане легендарна в следосвобожденска България...
Ако искаш да научиш!
Онова, с което е запомнен Георги Бенковски, смятан тогава за загадъчен и мистериозен човек, е участието му в Априлското въстание. Изпратен е от Гюргевския комитет в 4-и революционен окръг и там изпъква с качествата си – властен, внушителен, смел, умеещ да мобилизира, да убеждава и да увлича. През март 1876 г., при един от обходите си из пазарджишките села държи 5 часова реч пред колебаещите се съзаклятници. Накрая всички са заразени от примера му, заклеват се и се записват в новосъздадените комитети – в Калугерово, Поибрене, Лесичово и т.н. Когато въстанието избухва – предимно от тези села са участниците в неговата „Хвърковата чета". Панайот Волов е главния апостол в революционния окръг. Но той отстъпва това място на изключително добрият организатор Георги Бенковски. Затова Волов казва: "Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене".
Бенковски ръководи събранието на Оборище, което взима решение Априлското въстание да избухне. Той възглавява комисията, която има задачата да разработи план за водене на военните действия. Натам знаете какво се случва. Въстанието избухва преждевременно, най-напред в Копривщица, а после из съседните селища и окръзи. А Бенковски сформира своята конна Хвърковата чета, която наброява около 130 души. Влизат в сражения с турските войски, обикалят, подпомагат и повдигат духа на въстаниците в региона. Постепенно съставът й намалява, въстанието е разгромено, а Бенковски разпуска четата си и се опитва да се спаси в Румъния. Убит е от засада в Тетевенския Балкан, но остава до днес като символ на безстрашие и свободолюбие в нашата история. Ако попаднете в родния му град Коприщица, отидете да видите родната му къща. Над нея признателна България му е издигнала огромен паметник. Бенковски е на кон, а в подножието са изписани изречените от него думи: "Ставайте робове, аз не ща ярем!"
*Значенията на думичките ще откриеш в бр.29 на 24 стр. в рубриката "От скрина на баба и дисагите на дядо". Румен Стоичков