Георги Стойков Мамарчев. Това са трите имена на патрона на моето училище, за който ще ви разкажа. Но в нашата история е популярен като Капитан Мамарчев. Той е роден в Котел през 1786г. и като момче и младеж е бил и доста едър, и избухлив и с буен нрав. Затова са го наричали Буюкли, което на турски означава могъщ, едър. Когато е на 19г се записва като доброволец и участва в Руско-турската война 1806-1812г. Отрядът му наброява 2500 души, все българи от Молдова и Влашко, които се бият на страната на руската армия край Тутракан, Силистра, Русе и т.н. За проявена храброст Георги Мамарчев получава от руския император Георгиевски кръст!

Военните му подвизи продължават и в следващата руско-турска война 1828-1829г – в битки край Дунав и в Южна Добруджа. След което е отличен с орден Св.Анна и скъпоценна сабя. Начело на отряд от 500 души той навлиза и на юг от Дунава, въпреки забраната на руското командване. Стига в Шумен, после до Котел и Сливен, като намеренията му са да вдигне българския народ на въоръжено въстание. Мирен договор между воюващите страни осуетява намеренията му. Георги Мамарчев продължава обаче да агитира населението за въоръжена борба и привлича за манеренията си около 1000 души, предимно от Търновско и Сливенско. По същото време в Полша се подготвя подобно въстание и затова влиза в контакт с полски революционери – за общи действия през пролетта на 1830г. Руското военно командване решава да осуети тези му намерения и изпраща казашки полк, който арестува в Сливен нашия революционер и го отвежда в Букурещ.
До 1836г Капитан Мамарчев живее със семейството си в Силистра, град, който до тогава попада в обсега на руската власт. И пак намира съмишленици за подготовка на ново въстание. Този път участва в така нар.Велчова завера. Въстание, чийто главен организатор е Велчо Атанасов-Джамджията, и за чийто център е избран град Търново. От съображения за сигурност съзаклятниците се преместват в Плаковския манастир, чийто игумен Сергий е един от най-дейните революционери. Общо събрание избира за ръководител на въстанието Капитан Мамарчев. Предателство през април 1835г слага край на намеренията, ръководителите са заловени, а той е арестуван и отведен в Търново. Турската власт не посяга на живота на Капитан Георги Мамарчев, защото е руски офицер и пример за храбост. Затова го наказва със заточение в Мала Азия, град Коня, откъдето по-късно е преместен на остров Самос. Там и умира през 1846г.