Той е фолклорист, филолог, историк, общественик, държавен деец и първи председател на Българската академия на науките. Казва се Марин Дринов. Роден е през 1838г в Панагюрище, а братята му Найден и Пейо са участници в Априлското въстание. Завършва началното си образование в родното си място, където по-късно е и учител. В Киевската семинария пък изучава древни езици, а в Московския университет – филология и история където, след 4г. следване, получава званието кандидат, присъждано на най-добрите студенти. Интересното е, че продължава да се самообразова, изучавайки нашата история из библиотеките на редица европейски столици. През 1866г. в цариградския вестник „Время” излиза първата му статия, озаглавена „Страшни ли са за нашата народност фанариотите и йезуитите?!”, в която защитава правото ни да имаме своя самостоятелна църква – в борба с гръцкото духовенство.
Едно от най-известните му съчинения е „Поглед върху произхождението на българский народ и началото на българската история”./1869/, където развива тезата, че предците ни са малцинство, погълнато от по-многочислените славяни. Авторитетът му като учен постепенно нараства, и макар че през 1869г в Браила не присъства на учредителното събрание на Българското книжовно дружество, той е избран за председател на действителните членове. Полага грижи за развитието на този предходник на БАН, както и за излизането на неговото „Периодично списание”.През май 1875г. Марин Дринов защитава в Московския университет магистърската си дисертация „Заселването на Балканския полуостров от славяните”, смятано до днес за едно от най-добрите проучвания на ранната история на южните славяни. В друго свое изследване той пръв в историческата ни книжнина подчертава ролята на Паисий, смятайки, че историята му слага началото на нашето Възраждане!
През 1873г 35 годишният учен е назначен за доцент по славистика в Харковския университет, а 3г.по-късно защитава и докторската си дисертация „Южните славяни и Византия през 10-и век”. Той пише на приятеля си Нешо Бончев – „На диспута ме мъчиха цели 4 часа, петима се бориха с мене, ала не можаха да ми надвият”! По време на Априлското въстание е в Прага и прави всичко възможно европейската общественост да бъде информирано за случващото се в България. По време на Руско-турската освободителна война се присъединява като съветник в Гражданската канцелария на княз В.Черкаски, а след освобождението на София е назначен за вицегубернатор на града и полага грижи за развитието на добра администрация. Бори се и със сръбските стремежи към Трън, Брезник, Кулско и Белоградчишко, доказвайки на руските власти, че в тези райони живее чисто етническо българско население. През май 1878г е назначен за министър на отдела Народна просвета и духовни дела и допринася за развитието на просветата в страната. Инициатор е в София да бъде открита Народна библиотека с безплатна читалня и прави вичко възможно да обогати нейния фонд с хиляди книги.
Марин Дринов взима участие при изработването на проекта за Търновската конституция, като под негово ръководство той е преведен на български от специална комисия. Негово е предложението Учредителното събрание да избере София за столица на Княжество България! Творчеството му включва 139 заглавия – монографии, студии, рецензии, статии – свързани с историята ни, с филологията, публицистиката и фолклористиката. Във всички тях той е непоколебим родолюбец, доказващ, че българският народ има богата история и славни предци!
