Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

Има един поет в българската литература, когото наричаме „гениален“. Това е Христо Ботев. Ако той е патронът на вашето училище, можете да се гордеете. Защото той, за изключително краткия период от време, в което е живял, ни е оставил не само 20 популярни стихотворения.

А едно изключително стойностно литературно творчество, в което значимо място заемат и 11 статии – публикувани в изданията на българската емиграция в Румъния. Сигурно се досещате, че става дума за вестниците „Нова България“, „Независимост“, „Знаме“, „Дума на българските емигранти“, (които са редактирани от Ботев), както и – „Дунавска зора“ и „Свобода“, издавани от Любен Каравелов. Знаете, че го ценим и като изключително талантлив публицист.За шедьовър в поетичното творчество на Ботев е смятана баладата му „Хаджи Димитър“. А го наричаме „гениален“, защото съдбата му на талантлив поет се съчетава с трагичната му участ – да загине за свободата на Родината си. И се оказва, че е своеобразен поетичен пророк – по отношение на себе си. Знаете стиха му: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“

Румен Стоичков

Целият материал четете в бр.4 на списание „Аз съм българче”

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, -

тихо нагазят в трева зелена

и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже -

и той я гледа, - мила, засмена!

“Кажи ми, сестро, де - Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, -

аз искам, сестро, тук да загина!”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, -

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата