За нея се разказват легенди на най-различни езици. Ако умееш да четеш на руски, например, ще узнаеш, че цветето е израснало от сълзите на княгиня Волхова. Тя била силно влюбена в храбрия гуслар Садко. Той в нощните потайни часове се среща с Любава. Когато княгинята зърва влюбените, сърцето й се обръща и тя от любовна мъка се тича към студеното си царство, за да се скрие там. Единствена луната вижда как от прекрасните й сини очи се ронят бисерни сълзи. Падат те към меката трева, а щом се докоснат до нея, мигом се превръщат в бели цветя. Те стават символ на красотата, на любовта, на чистото и нежно моминско сърце. Разпозна ли я вече? Това е Момината сълза
Цветето е многогодишно тревисто растение от семейство Рускусови. Ботаниците го наричат Convallaria majalis. Има тънко, почти триръбесто, безлистно, цветоносно стебло и пълзящо коренище. В основата му са две, рядко 3 листа, дълги до 20 см. С гладък контур и продълговата, елипсовидно застрена форма, с надлъжни жилки и дълги дръжки.

Цветовете са чак на върха на стъблото, събрани в гроздовидни съцветия. Виждал си ги навярно, те са по-често единични, но има и двойни. Снежно-бели на цвят, със звънчевидна форма и са около 20 на брой. Всяка от камбанките виси на къса дръжка. Има чудно приятен аромат. Плодът е кълбовидна червена многосеменна топчица с форма на ягода. Растението е медоносно, но трябва да знаеш, че е силно отровно. Цветовете, листата и коренищата се използват в парфюмерията. Момината сълза е красива както в градината, така и във вазата. Можеш да си я засадиш на сенчесто място, там, където не расте трева. А тя ще разстели в гъст килим красивите си зелени листа . Вирее предимно в храсталаците и горите в умерения пояс на Северното полукълбо. В Англия наричат водата от момина сълза „златна вода"". Английското си име, lily of the valley, получава от древното латинско име Lilium convalium, което значи „лилия от долината". Така я нарича още Карл Линей, защото тя е роднина на лилиите. В растението се съдържа етерично масло, киселини, захари, смоли и др.. Лечебните й свойства са известни от XIII и XIV в, когато с отвара от цветовете лекуват сърдечни пристъпи. Има научни изследвания върху водните екстракти от листата й, които показват силното им действие върху вируса на херпеса и грипа.
Момиче или момче, разбираш ли английски, за теб ще е лесно да научиш какво се говори за цветето в Англия. Легендата разказва за битката между приказния Леонард и Дракона. Три дни и три нощи храбрият младеж се бори с чудовището. А на четвъртия ден, чудо невиждано, ужасното чудовище изчезва в гъстата гора! Не се явява никога повече. Драконът е символ на езичеството, а светецът - на християнството, затова хората вярват, че на мястото, където са паднали капки от свещената кръв на Леонард, растат момини сълзи, а снежно-белите им камбанки още звънят в победен химн.
А какво ли ще прочетат немско говорящите? Легендата говори за бялата дева, която държи в скута си букет момини сълзи. Хората вярват, че ако тя им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже местоположението на скрито съкровище.
И стигаме до езика на любовта. Знаеш ли, че французите отбелязват празника на момините сълзи още от XVII в.? До ден днешен, всяка година, в първата неделя на месец май, младите отиват в гората за момини сълзи. С откъснатите свежи пролетни цветя украсяват стаите и первазите на прозорците. Забождат букетчета върху дрехата си. Следва пищно веселие и танци. Юношите канят девойките на танц и им подават букетче ароматни бели камбанки. Ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче, а този скромен подарък ги съединява за цял живот. Даде ли съгласието си за брак, момичето се закичва с букетчето момини сълзи, получено любимия. Смята се, че двамата са вече сгодени. Ако иска да отклони предложението му пък, девойката хвърля букетчето на земята. Трябва да знаеш обаче, че ако хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си, означава да покажеш неуважението си. Сигурно вече имаш идея как да впечатлиш любимата на твоето сърце?!
За прекрасната момина сълза разказва даже римска легенда. А на мен най-много ми допада тази за Снежанка и седемте джуджета. Според нея белите цветчета са израснали от перлите, разпилени от гердана на Снежанка или пък, че това са фенерчетата на седемте джуджетата. Нали е приказна?!