Плодовете му имат твърда черупка, която не може да се отвори сама. Не е възможно да се отдели и семката. Латинското му име е nux. А ботаниците го наричат-Орех или орехче.
Името се отнася за вид плодове с твърда черупка и не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на други растения, например леската(лешник), кестена и дъба(жълъд). Иначе дървото, което ражда орехи, е широколистно.

Разпространено е на Балканите, в Югоизточна и Централна Азия, до Хималаите и югозападен Китай. Познато е като Обикновен орех . Ботаническото му име е Juglans regia. „Орехи" се наричат и ядките на дървото. Растението издига снага на височина между 20 и 40 м. Диаметърът на ствола му достига до 2 м. Стеблото му е стабилно и право. Носи гъста, широка, неправилна корона. Различават се два вида цветове. Мъжките са дребни, зелени и събрани в увиснали реси. Разположени са върху едногодишни, млади, пръчковидни филизи, известни с името леторасти. Женските цветове са единични или събрани по няколко в групи, разположени по върховете на летораслите. Листата му са с голямо съдържание на йод и чаят, приготвен от тях, се пие за профилактика на на някои заболявания, срещу атеросклероза и йодна недостатъчност. Дървото цъфти в края на април и началото на май. Знаеш че плодът му е скрит в черупка. А тя е обвита в дебела зелена обвивка. Стволът му се използва като дървен материал. Обработва се гладко и добре се лакира. Много от мебелите у нас са изработени от такава дървесина. А в миналото майсторите-дърворезбари често показват най-добрите си умения върху ореховите тавани на къщите.
Ядките му пък са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Богати са на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли. Съдържат големи количества витамини от В-група и цяла гама от микроелементи. Зелените орехчета са богати на витамин С. От тях се приготвя спиртна настойка, която лекува възпалителни процеси в устната кухина. Много от нас са чували, че баба им приготвя от зелените плодчета знаменит ликьор. Или пък са опитвали приказното й сладко от тях. Орехите присъстват в редица кулинарни рецепти. Обичайна добавка са към таратор, кьопоолу, разбит хайвер, Вкусни са и в пълнежа на традиционно приготвяния за Никулден шаран. Много често се използват в сладкарството, настъргани, цели, захаросани или карамелизирани върху всякакви лакомства. Обичаме ги и сурови, покълнали, печени. Може да се пресоват за масло, което намира приложение в готварството и козметиката. Ти сигурно си виждал катеричката в парка да хрупа тези ядки. Знаеш, че не само тя ги харесва, нали? Защото те са важен източник на храна. Орехът е любим и за други диви животни, които обитават умерения климатичен пояс. Те си ги събират и съхраняват като хранителен запас срещу глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове с времето са видоизменили челюстите или зъбите си, за да разчупват твърдата черупка на плода.
У нас съшествива и село Орехово. Намира се в Южна България, в община Чепеларе, в западната част на Родопите. Знаеш ли с какво е известно то?