Има едно лакомство, което се радва на особена популярност още от древността. От него се приготвямасло, олио, брашно, ядки и есенция.Добър източник е на силния антиоксидант витамини Е. Има високо съдържание на фолиева киселина,а тя помага за умножаването на клетките. Препоръчват го и като част от диети. Това е любимият за малки и големи ЛЕШНИК

   Днес тойе смятан за символ на мира и здравето, на богатството и властта.Ботаническото му име Corylus произлиза от гръцката дума "кorys", която означава „шлем”. Дадено е като отражение на формата на лешниковата черупка.Лешникът е покритосеменно растение, което спада към семейство Брезови.В него са обединени листопадни дървета и големи храсти, разпространени в умерения географски пояс на Северното полукълбо. Такова е и дървото на лешника. Може да го срещнеш и с името леска. Високо е от 3 до 10 метра и има тънък ствол. Расте и във вид на голям храст със сивеещи клонки. Младите са мъхести. Листата му са кръгли или широкоовални, с размери 12х10 см. Имат сърцевидна основа, остър и къс връх. Отдолу по жилките са мъхести и назъбени по края.Дръжките са покрити с власинки. Ако ги срещнеш в природата, внимавай, не докосвай мъха или власинките по листата, защото могат да предизвикат алергичен обрив! Леската цъфти от януари до април .Мъжките (цветове) реси са дълги до 10 см. Плодовете са събрани в китка и броят им достига до 8 във всяка. Растението обича богата на калций и хумус почва, която съдържа много влага. Затова най-добре вирее през прохладно и влажно лято.

   Лешникъте разпространен в Мала Азия и на Балканите. Като културно орехоплодно растение се отглежда от антични времена. Расте бързо, живее дълго, зимоустойчив и сенкоустойчив е. А е и красив декоративен храст.Плодът на леската е предпазен от допълнителни листа, наречени прицветници. Част от тях впоследствие образуват твърда черупка. Когато лешникът узрее, тя става жълто-оранжева.Плодът на леската трябва да се съхранява на прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбички, които правят ядката със сбръчкана кора и горчив вкус. Такава тя не е полезна. Ядките на всички видове леска се използват за храна от хората, но стопанско значение имат обикновеният лешник (Corylus avellana) и донякъде цариградският. Родината им е Мала Азия – днешна Турция. Най-често виреят в Средиземноморските държави. Популярно лакомство са още от древността. Гърците и римляните хрупат ядките заради невероятния им вкус. Не е тайна, че оттогава и до днес плодът, кората и листата на леската се използваткато лек за различни болести. Историческите сведения в китайски ръкописи показват, че още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Първата страна-производител и износител на лешници в света е Турция. По данни на Организацията за агрокултури и храни южната ни съседка държи 70% от производството и 82% от износа на ядката в света. Годишното производство на лешници там е 500 хил. тона. Следва я Италия със 125 хил. тона, Испания и САЩ със по 25 хил. тона.

   Вкусните ядки се продават сурови, без черупки, обелени или с мъхеста покривка, сухо печени и печени в мазнина, с добавена сол. Вкусни са и като добавка към овесени ядки и мюслита, салати и каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови. Включват се в състава на протеиновите шейкове. Ефектна гарнитура са към ястия от речна риба, раци и скариди. И, разбира се, всички ги харесваме като самостоятелна храна в малки порции между храненията.А виждал ли си катеричка да хрупа лешник? И тя много ги обича! Незабравима гледка е!