Латерната е един много особен музикален инструмент.Тя не изисква виртуозни умения или специални възможности от изпълнителя. И ако при нея може да се говори за майсторско изпълнение, то тайната е в направата на инструмента. За неин изобретател се смята италянецът Джовани Барбиери, който през 1702г. измислил "чудният" механизъм.Устройството на латерната е доста сложно. То представлява поредица от различни свирки, както и мях за въздух, с щифтчета и валяк. С помощта на ръчка, която изпълнителят завърта, се задвижва валякът същевременно специална помпа изпълва с въздух меха.

Валякът отваря с щифтчетата си капачките на свирките в определена още при изработването му последователност, а от мяха в тях се вкарва въздух. Така се получава мелодия, подобна на тази, която може да се чуе от орган.На всеки валяк има щифтчета само за една мелодия, която безспир се повтаря. При по-големите латерни има възможност за смяна на валяците и инструментът може да изпълнява няколко мелодии.Механизмът на латерната се монтира в сандъче. В зависимост от броя на мелодиите, които може да изпълнява латерната, сандъчето ставало доста голямо и се налагало да му се монтират колела. И до днес по улиците на Брюксел, Хага и Париж може да се видят такива пътуващи "музикални кутии", които забавляват минувачите.Всъщност една от разновидностите на латерната е обикновената музикална кутия, която се навива с ключе и често е скрита като изненада в много от старовремските играчки.

Ралица Цветкова