Роден е на 21 ноември 1871 г. в гр. Пловдив. От ранна възраст учи цигулка, пише стихове и пее в хора на Г. Байданов. През 1887 г , едва шестнадесетгодишен, участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа. По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Калуджа. По-късно се включва в драматичното отделение на Столичната драматична трупа и в театър „Сълза и смях". Със съдействието на артистите там от 1893 г¬ до 1995 г учи музика в Милано, Италия. Така започва професионалната си кариера.
Панайот Пипков

Баща му, Христо Пипков, е музикант, една от водещите музикални фигури за времето си. Изявите на таланта му докосват няколко области в изкуството. Той е композитор – представител на т.нар. първо поколение български композитори. Като диригент създава и ръководи самодейни и професионални хорове и оркестри на музикални дружества във Варна и Русе. А от 1900 г – до 1905 г е учител по музика в Ловеч, в София, в Първа и Втора девичесаа гимназия и в Девическото педагогическо училище. Създава репертоар за самодейни хорове и оркестри. Като капелмайстор участва в Балканската война. През 1918 г е диригент в Свободен театър. Година по-късно вече е пръв диригент на хор „Георги Кирков" и хормайстор в Народната опера в ¬София. Там прекарва две години от живота си. Артист и музикант е в Софийския драматичен театър и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция. Творчеството му е базирано на широка фолклорна основа. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. Композитор е на оперетките „Щурец и мравка" и „Деца и птички". Детските и училищните му песни се радват на широка популярност. От 1902 г до 1904 г са издадени в три сборника. Някои от клавирните му произведения са: „Мария-мазурка", Две пиеси в народен стил, „Садила Димка босилек", Българска народна музика, „У Радкини гости дошли", „Самодивски танц" и т.н. Композира оперите „Руска и „Загорка". Кларнетист, учител по музика, диригент, акордьор на стари пиана. Пише драматични пиеси, занимава се с публицистична дейност, актьор, музиковед, издател и автор на стихове и драми. Той мечтае да създаде многобройни композиции и да намери в Родината си средата на истинските творци. Това е и основната причина да се раздели с благополучния си живот в Ловеч. И да доведе в младата тогава столица съпругата и двамата си сина - Христофор и Любомир. Най-популярният факт около личността му е, че Панайот Пипков композира музиката за „Химн на Кирил и Методии" известен като „Върви, народе възродени". Това е само една от популярните хорови песни на потомствения музикант, написана през 1901 г по текст на Стоян Михайловски. Събитие, описано от Надя Кехлибарева в книгата „Където думите не могат" със следния пасаж: „„Цигулар къща не храни" – твърди открай време народът. Трудно е съществуването на музикантите и в началото на двадесетото столетие.... Панайот Пипков години наред се опитва да припечелва хляба си във Варна, Русе и Ловеч.
Но най-важното, което не трябва да забравяте, е че Панайот Пипков е написал музиката на онази песен, посветена на безсмъртните книжовници Кирил и Методий, която и досега отеква в българските училища. Любима на няколко поколения деца е и песента "Сладкопойна чучулига". Бабите и дядовците ни ще добявят в списъка и песничките „Когато бях овчарче" и „Де е България". Знаеш ги, нали?!