Някога на това място са се издигали големи клади. Събирали са хората дърва, струпвали са ги на купчини, запалвали са ги и са топили руда в големи съдове. Това е една от версиите за името на Кладница – от „клада“. Селото се намира в по-непознатата част на Витоша, откъм Перник, в чиято административна територия влиза. Според популярна легенда още от тракийско време из тези баири са се водили жестоки битки за независимост, т.е. произходът на името се свързва с думата „клане“. Кое е вярното, никой не може да каже. Знае се обаче, че преди две хилядолетия тук се е развивал рудодобивът.

Прочети още: Кладница

Някога, преди 200 години, на мястото на този язовир е имало гъста гора. Широколистен дъб – в продължение на доста километри. И когато са преминавали оттук пътници, търговци, или просто местните хора, обичали са да присядат за почивка под два огромни дъба, известни тогава в региона. Единият постепенно започнали да го наричат Горния, а другия – Долния. И тъй като и селища имало изградени наблизо, то и те някакси неусетно станали известни като Горни Дъбник. И Долни Дъбник…

Това е легендата за възникването на имената им.

Прочети ако си любопитен...

Прочети още: Горни Дъбник

Когато жителите решили да правят църква, отишли при Тъмръшлията, но той заповядал да е параклис. Събира се цялото село и решават една баба да гледа всички деца, а те да работят. Почват да носят при свлачището камъни и за 3 месеца я построяват. Идва Тъмръшлията да види какво са направили и вижда, че не са го послушали, а са съградили храм. И казва: „Да ви се не види и дяволското село! ” А на турски тази ругатня е „шейтан кьой”. Дяволско село.
Това е някогашното название на родопско селце, преименувано през 1934г. То е на 22 км от общинския си център Асеновград, град Лъки е на 32, Нареченски бани е на 5 км, а на 8 км отстояния са селата Павелско и Хвойна, към което, през местността Гергина, води и пешеходна пътека. Ако се движите по пътя Асеновград-Пампорово, след Юговското ханче има отбивка от пътя, вдясно е, а километрите нагоре са само 3. Там, където и до днес пеят много косове - причината да носи сегашното си име. Косово.

Прочети още: село Косово

Някога Крали Марко решил да се разходи из южния край на Родопите. Ходил той, където ходил и направил крачка в едно малко дере – в район, където оставили следи и предшествениците му – древните траки. Те също обичали тази част на планината, имали си своите поселения, изградили своите светилища, местата си за жертвоприношения, шарапаните, скалните ниши – в които пък погребвали душите на загиналите им далеч от родните места войни....Но стъпката на юнака била толкова голяма и тежка, че се отпечатила върху една от скалите....
Тя и до ден-днешен, дясната му стъпка, си стои там – в землището на днешното село Мъженци, където е изградена така нар."Археологическа пътека". Но понеже разкрачът му бил голям, все още не е открита другата, от левия му крак. Казват, че е възможно да е стъпил някъде в района на Златоград, отстоящ на 12-на километра. Но разстояние ли е това за юнак като Крали Марко?! Едва ли...Крокодила и Гъбата са два природни феномена, изваяни от природата в околностите на Златоград, макар че се водят в землището на община Кирково. Компания им правят безброй тракийски гробници, вкопани в пясъчниците, жертвеници, светилища, скалният култов комплекс край с.Добромирци, красивата долина на р.Върбица.

Прочети още: Златоград

Манастирска и Леевица. Това са имената на две реки, които обгръщат малък град. Някога славяните са го наричали „сопох". А легенда казва, че това означавало „преминаване на вода през дървен или метален улей". Но постепенно във времето било видоизменено до днешното – Сопот.
Сопот е сгушен в подножието на Централна Стара планина, закрилян от върховете Сакарица и Амбарица – до който може да се стигне с построения към него лифт. Градът се намира и на Подбалканската линия, така че всеки, който пътува от столицата към морето или обратно, няма начин да го подмине. Пък и не бива!

Прочети още: Сопот