Манастирска и Леевица. Това са имената на две реки, които обгръщат малък град. Някога славяните са го наричали „сопох". А легенда казва, че това означавало „преминаване на вода през дървен или метален улей". Но постепенно във времето било видоизменено до днешното – Сопот.
Сопот е сгушен в подножието на Централна Стара планина, закрилян от върховете Сакарица и Амбарица – до който може да се стигне с построения към него лифт. Градът се намира и на Подбалканската линия, така че всеки, който пътува от столицата към морето или обратно, няма начин да го подмине. Пък и не бива!

В центъра се издига красивата Къща музей „Иван Вазов". Мястото, на което се е родил и живял класикът на българската литература, както го наричаме – Иван Вазов. Този дом, разбира се, е запален и унищожен от турските орди на Тосун бей по време на Априлското въстание. Но е възстановен по спомените и скиците, направени и от Вазов, и от неговите близки. През средата на двора обаче все още си тече вадичката, описана в романа „Под игото", сякаш за да напомня, че духът писателя е тук, с нас. Впрочем, като музей родният му дом функционира от 3 юни 1935г,, открит от цар Борис 3. Архитектурата е типичната за онзи период отпреди 200г., наричан възрожденска. Спалнята за децата, гостната, работната стая на Съба, майката на Вазов, кухничката, бръснарницата на Хаджи Ахил...А тя е точно вдясно от входната врата, първото място, на което задължително трябва да попаднете. Защото там ви очаква така нар."паноптикум", в чиито мълчаливи предели стоят фигурите на някои от Вазовите герои. Можете да се снимате с тях, а после да се озовете и в по-новата част на музея. Експозицията в другия двор предлага среща с живота и творчеството на Вазов. Разнообразена е с оригинални вещи на семейството му. А акцент в нея е посмъртната маска на Вазов. Заслужава си да я видите и да помълчите пред запаметеното от восъка лице на поета. Край което са поставени издирените архивни фотоси-прототипи на повечето герои от романа „Под игото".
В пределите на Сопот се намира манастирът „Св.Спас". Това е мястото, на което Левски е станал йеромонах, там е подстриган, там служи известно време на Бога, там се съхраняват и сърмените дяконски одежди, които вероятно е носил. На това място е основан и революционният комитет, а, разбира се, е и духовното средище на малкия град. Светата обител е разрушена от турците през 1877г., но е възстановена 2г по-късно от игумен Рафаил, чийто гроб е точно пред храма. В олтара са запазени два стенописа от първоначалното зографисване, дело на майстор Никола Данчов, съратник на Апостола. Една от иконите е на около 300 години, дарена от руски пълководец, за която се смята, че е чудотворна...
Църквата „Св.Петър и Павел" е градена през 1843г., опожарена е покрай Априлското въстание, а повторното й възстановяване след Освобождението я превръща и в свято място за сопотчани. Които откриват тогава и безброй кости на загиналите си в борбите съграждани.
На броени метри от църквата се е приютил 1865г. Девическият метох, също смятан за едно от сакралните места на Сопот. Пожари са вилняли и тук, но са оцелели чардакът и лозницата, виеща се край спомена за Рада Госпожина и Радиното училище, което се издига на броени метри!. Запазена е и вкопаната в земята малка църква, в която е служила Христина, укривателката на Левски. Скривалището му е тук, представено в автентичния си вид, в помещение под стаята на монахинята. В метоха е съществувало Килийното училище, в което се е образовала една от първите учителки в България – Неделя Петкова.
Северно от Сопот се намира Манастирската поляна, историческа местност, закътана в подножието на Балкана. В пределите й се намира още нещо, описано от Вазов. Дядостояновата воденица. В нея се скрива Бойчо Огнянов, припомнете си една от първите сцена в „Под игото". Тя носи полъхът на богатата история, която носи за нас този роман и без която не можем всички ние, като българи. Воденицата е единствената оцеляла от многото, които е притежавал някога града. Възстановена е и вече е част от туристическите ориентири на града, разположен в подножието на Балкана. Сопот.