Някога Крали Марко решил да се разходи из южния край на Родопите. Ходил той, където ходил и направил крачка в едно малко дере – в район, където оставили следи и предшествениците му – древните траки. Те също обичали тази част на планината, имали си своите поселения, изградили своите светилища, местата си за жертвоприношения, шарапаните, скалните ниши – в които пък погребвали душите на загиналите им далеч от родните места войни....
Но стъпката на юнака била толкова голяма и тежка, че се отпечатила върху една от скалите....
Тя и до ден-днешен, дясната му стъпка, си стои там – в землището на днешното село Мъженци, където е изградена така нар."Археологическа пътека". Но понеже разкрачът му бил голям, все още не е открита другата, от левия му крак. Казват, че е възможно да е стъпил някъде в района на Златоград, отстоящ на 12-на километра. Но разстояние ли е това за юнак като Крали Марко?! Едва ли...Крокодила и Гъбата са два природни феномена, изваяни от природата в околностите на Златоград, макар че се водят в землището на община Кирково. Компания им правят безброй тракийски гробници, вкопани в пясъчниците, жертвеници, светилища, скалният култов комплекс край с.Добромирци, красивата долина на р.Върбица.
Из региона лъкатушат и останки от стар римски път, а от по-ново време, от Възраждането, са обектите, намиращи се в самия Златоград.Златоград е разположен покрай р.Върбица. В близост до десния й бряг е поставен камък, върху който е написано, че на това място смъртно е прострелян Дельо войвода. На броени метри от това място - в знак на вечно преклонение и признателност, е издигнат и негов паметник.
Крали Марко е стъпил някога в онова дере. А самият град е носил по турско време името Даръ дере, сиреч „просено дере", тъй като по високите части на планината тогава се е отглеждало просо. Местните краеведи обаче смятат, че името идва от прабългарското име на р.Върбица – Дар даря", В Етнографския комплекс можете да го чуете, както и да видите уникалния предмет на музея – вертикален стан, на който са се тъчали някога козиняви халища.
В тази стара част на града са съхранени и около стотина сгради, които помнят времето от 150г. назад! Уникални са кръглите им комини. Но е уникална и една от най-старите църкви в Средните Родопи – „Успение Богородично"/1834г./ - вкопана в земята базилика, в чийто двор се намира някогашното Килийно училище, както и свещоливницата, превърната в музей...В пределите на Златоград се намира още една църква – „Св.Георги". Табелка сочи, че е осветена на 21-и май 1871г.. А на една от красивите къщи в старата част на града пише „Кафене". Където всеки, обичащ тази вкусна напитка, може да я опита като „кафе на пясък, въртяно". Етнографският ареален комплекс е създаден през 2004г. Това означава, че можете да попаднете, освен в музея, в света на някогашните занаятчийски работилници – цървулджия, терзия, тъкачка, сарач и т.н. Както и в „трационните водни съоръжения – валявица, тепавица и воденица". Битови предмети разказват за поминъка на дедите ни, сред които и тютюневи пособия. Защото тютюнът е бил „растителното злато на Златоград". Можете да видите и млекопреработвателни съдове, както и красиви носии и одежди от така нар."градска възрожденска култура"....
Всъщност, над Златоград има 4 върха, които правят своеобразен кръст. На всеки от тях има по един параклис, изграден на мястото на някогашен манастир. Всяка една от тези свети обители са свързани с миналото на селището, с епохата на робството. И, според легендата, който обиколи четирите върха, става малък хаджия. Ако пък е болен – едновременно с това ще бъде и изцерен...