През Античността Павликени съществува в пределите на Никополис ад Иструм - град, построен през 102г. от н.е.,в чест на победата на римския император Траян над даките. Останките му, на 20 км северно от Велико Търново, се издигат възстановени в близост до с.Никюп. На още 20 км е Павликени.
Територия, през която някога са преминавали важни за Римската провинция Мизия пътища. От Нове/Свищов/- на юг, от Мелта/Ловеч/- към Одесос/Варна/. И на този кръстопът,според специалистите, Павликени някога е имал изключително важно значение.
Уздицензи и кробизи са били първите обитатели на тези земи. Траки, покорени по-късно от Рим. Владеели са територията на днешната община Павликени, в Централната част на Северна България. Разбира се, тя е равнинна в по-голямата си част, а в 670-те й кв.км са разположени 20 селища. Почти всяко от тях е построено върху старо антично селище, в което са живели траки. Завещали са оцеляла през вековете керамика, последвана от уменията в това отношение на покорилите ги римляни. А проучените най-стари данни за живот, показват, че той съществува тук поне от 25-26 века!
От колонизацията на Рим е останала така нар."вила рустика" – голям архитектурен комплекс, намиращ се на 4 км западно от Павликени, в местността "Върбовски ливади". Туристически обект е. Стига се лесно, по добре асфалтирания към с.Върбовка път.Специалистите наричат тази вила "Античен керамичен център", заради откритите наоколо керамични съдове, произведени от траки и римляни.
Вилата е била на неизвестен тракийски владетел. Просъществувала е до средата на 4-и век, когато нападения на племена отвъд Дунав са сложили край на живота в селището. Което, между впрочем, се е случвало няколко пъти, последвано, разбира се, и от възстановяване на разрушението – чрез ново поселение.Това е и причината в герба на Павликени да е изобразена птицата феникс, като символ на възкръснал по тия земи живот...Отново, и отново.
Знае се, че и през Средновековието е имало тук живот. Все пак, само на 40 км отстои оттук някогашната столица Велико Търново. И е било нормално да има наоколо поселение. Последвано от ново унищожение, както твърдят специалистите.
Маринополци е едно от някогашните имена на Павликени. Дължи се заселилите се от с.Марино поле, край Карлово, павликянски семейства. Установили са се тук през 13-14-и век, гонени тогава от официалната православна религия, а и от османските нашественици. Няколко века са наричали селището си на името на онова, от което са дошли. Но околните, населени с православни християни, го зовяли като Павликян. Останало е и до днес, в малко изменения вариант, който добре познаваме. Само че, като привърженици на ерес, наричана павликянска, тези хора са били преследвани и атакувани религиозно – от мюсюлмани, от католици, преминали оттук, от православни. Което е довело до пълното им изселване през 1842г.. Замяната в селището е била изцяло с турско население. До освободителната 1878г. Последвано от ново българско заселване и възраждане на живота тук.
Новите заселници, от различни балкански села, построили най-напред църква. Тя се издига и днес в центъра на града, нарича се "Рождество на Пресвета Богородица/1882г./ Нейният майстор-строител бил Уста Генчо, дарител на земята и знатен ктитор – Атанас Х.Славчев, осветил я е митрополит Климент/Васил Друмев/.
В центъра на Павликени, в който живеят 15 хиляди души, има, разбира се, и читалище, наречено от предците "Братство". А паметниците около площада подсказват участие, а и вечна признателност към паметта на загиналите павликенци във войните от 1912г.насам.
За най-ценен експонат в Историческия музей се смята "Вечният календар", създаден по идея на Матей Преображенски-Миткалото през 1870г. Тревненски майстор го е нарисувал върху някогашното Килийно училище в с.Михалци. В централната му част има 9 концентрични кръга - в най-външния от тях са изписани месеците и дните в годината, посочени са и християнските празници. В ъглите са изрисувани 4 картини, символизиращи 4-те сезона на живота. Пролетта – като малко дете, зимата – като беловлас старец....
