На територията на община Рила се намират най-големият в България манастир - Рилския, принадлежалият към него метох “Орлица”, църквата “Св.Архангел Михаил”. В началото на 10-и век наоколо е творил чудесата си Иван Рилски. В църковната и народната ни памет той е велик отшелник, пустинник, лечител, чудотворец..Впрочем, на десетина километра от гр.Рила, в посока към манастира, вляво от пътя се издига огромна скала. Върху нея отдалеч си личи кръст.

Според легендата – Светецът има заслугата христовият знак да е точно там. Сякаш за да възвеличава през вековете православната ни вяра, на която той е бил ревностен защитник. Доказателствата са навсякъде. Разбира се, с неговото име се свързва създаването на Рилския манастир, като по пътя към него, на 3 км от град Рила, е изграден метох “Орлица”.

В предверието на църквата “Св.апостоли Петър и Павел” е изографикан адът. Метохът не е действащ. Не е известно кога е построен “Орлица”, който отстои на 18 км от Рилския манастир. Знае се, че за първи път е споменат в Грамотата на цар Иван Шишман от 1378г. В зигзагите на времето със сигурност е имал, както и манастирът, периоди на разцвет, но и на упадък и разруха. Възстановяван е няколко пъти, в сегашния си вид съществува от 1863г. Църквата му “Св.апостоли Петър и Павел”, с дяволския стенопис отпред, е малка, еднокорабна. Учените отдавна са установили, че някои от запазените в църквата стенописи са от 1478г., а през 19-и век е било последното й зографисване. Направил го е Никола Образописов, художник от Самоковската живописна школа. Интересното е, че той е нанесъл произведенията си върху някои от старите живописни изображения. Предпочел е да пресъздаде сцени от живота и на Иван Рилски, и на светите братя Кирил и Методий...

Наблизо е Рилския манастир „Св.Успение Богородично”. С цялата му духовна мощ от 10-и век насам. Сводестите му порти се наричат Дупнишка и Самоковска. Преминеш ли ги, попадаш в четвъртит просторен двор, застлан с калдъръм. Изглежда архаика, но това май е и начин да се усети величието на времето. Каменната кула, приличаща на крепост, е наречена на името на създателя си – Хрельо. Той е струмски владетел от 14-и век, възстановил манастира след две гибелни във времето разрушения...Западал, разграбван, опожаряван, и пак възкръсвал – това е съдбата на светата обител през вековете. Останала до ден-днешен като символ на опазен национален дух, на книжовност, на вяра…

Впрочем, народната памет е съхранила благодарност към Алекси Рилец, за когото се знае, че е дал облика на манастира. През 1816г. той е нает от манастирската управа да обнови сградите на обителта. Три години гради той западното, източното и северното крило. Пожар поражда отново необходимост от възстановяването им, и през 1833г. майсторлъкът пак е на Алекси. В центъра на Рила, срещу общината, е издигнат и паметник на градителя. А самият град, като център на община, се опитва да развива и културен, и религиозен туризъм – под мотото на проекта „Кюстендилски регион – средище на древни култури.

Впрочем, с уменията на Алекси Рилец се свързва и изграждането на още един храм на територията на община Рила – “Св.Архангел Михаил”. Той се намира в пределите на гробищния парк на града, като част от архитектурния ансамбъл “Бабина махала”. Едната от стените на църквата е оригинална, със зидария, непокътната от дяволските злосторства на времето. Тя е кръстокуполна, смята се, че е градена през 12-и век. А в близост до нея се е издигало Първото в България килийно училище/1830/. В центъра се намира и втората църква в града – „Св.Никола”/1885г.

Река Рилска обединява по пътя си гр.Рила, Метох “Орлица”, Рилския манастир. Те са разположени по течението й, а около двата й бряга живот е имало още в античността. Първото известно име на селището, предшествало днешния Рила, е Спортела. Било е причислявано към територията на Пауталия/днешен Кюстендил/, а обитателите му са били траки и римляни. От края на 2-и и началото на 3-и век са намерените преди години останки - битова керамика, гробница, основи на сгради, надписи на гръцки език. През 6-и век се прокрадва в исторически съчинения името Ролигера. В благодарствена грамота цар Иван Шишман го споменава през 1378г. като Дриска, а в турски регистри от 1576г. се сочи като Ирлие.

В град Рила живеят около 2800 души, а в селата към общината

Днешните жители на община Рила имат всички основания да се гордеят. Защото живеят на територия, по която са вървели и градили траки, римляни, славяни, българи. Създаденото и опазеното тук, по двата бряга на р.Рилска, е много повече от разрушеното. Независимо дали е причинено от нашественици, от капризите на времето, или от злините на дявола, изографисан в църквата „Св.апостоли Петър и Павел”.