Село Кутела се намира на 1200 метра надморска височина, в Преспанския дял на Западните Родопи. Закрилят го отгоре върховете Гарваница, Вълчи дол, Курбан Ери („Св.Иван”), в чиито южни скатове са се приютили къщите му, и Преспа (2001 м), в чието подножие е едноименната хижа

.До областния център Смолян разстоянието е 20 км, до Момчиловци са десетина км, до с.Славеино – 8 км, а до „Хайдушки поляни” – 7 км по черен коларски път. От тази борческа местност извира р.Малка Арда, която е водосборна, минава през долния край на селото и продължава хилядолетния си път като приток на р.Арда.Някога мястото било притегателно за овчарите с огромните им стада – заради тучните ливади, богатата паша и красивата природа. Направили са си тук-там колиби, задържали са се във времето, а започнали да прииждат и все повече хора, предимно от Виево, което е на 5 км. Затова днешните жители, които са около 370, наричат съседите си „Селото”. Защото съдържа сантимент, подсилен от сплотяващите роднински връзки. Тогавашните пришълци открили в местността камъни, удобни за чукане на сол за овцете. Те имали особена вдлъбнатина, наричана „кутел”. Т.е. – каменно образувание с формата на хаванче. Та от кутел-котел е възникнало и името на селището. Според другата версия обаче то се дължи на становището, че е разположено в малка котловина, отвсякъде обградена с гори. И от котловина – опростеното Кутела.

На 2 км от мегдана на селото се намира местността „Селището”. Някои от по-възрастните жители са убедени, че някога там е бил центърът на селото, а на 1 км източно са открити следи от траки и римляни – погребални дарове, урни, монети, останки от калени тръби, от рудна галерия и т.н. Все основания да се твърди, че историята на поселенията тук е пребогата.

Хайдушки поляни е място, на което Кутела и околните села правят традиционен вече събор. Местността е на 7-8 км от селото, но за препоръчване е пътят откъм с.Момчиловци – при така нар. „Картофохранилище”. Попадането в тази историческа местност е „надникване” в борбите на предците ни за освобождение от петте века иго. Затова там е издигнат паметник на участниците в Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. Край който почитта си към тях можете да изразите и чрез посещението на музея на Пею Шишманов и параклиса „Св.Богородица”. С възможен отдих – в хижа „Хайдушки поляни”. Или в близките – х.„Преспа”, наричана „Царицата на Родопите”(на 1700 метра височина), и х.„Момчил юнак” – все варианти за вълнуващ туризъм. Преход можете да направите и към вр.Свобода („Енихан”), и към Роженската обсерватория, а риболовната тръпка е край яз. „Картола”. Местата за преспиване общо са около 200, с възможности и за разполагане на палатки.

Има обаче още един начин за попадане тук, при който се остава без дъх и с покачен адреналин. Тръгнете ли по черният път от Кутела към хижа „Преспа” и поляните, или пък обратно – със сигурност ще срещнете мечка! Смята се, че нормалната бройка на мецаните е между 8-10. Но в околността те са над 40, търсещи своя си вариант за препитание, някъде там, по-близо до хората. Които в това родопско село са българомохамедани, каквито са и във Виево, откъдето са се преселвали преди 150 години. В Кутела нямат джамия, не правят разлика по вероизповедание, боядисват яйца за Великден, пеят български песни, кадят с тамян по Гергьовден, честват Еньовден и тачат какви ли не празници – и български, и турски. А гостоприемството им е над всичко – типично родопско. Наоколо са чистият въздух, спокойствието, планината, реката, хората, чистата вода, разнообразните маршрути.