Казват, че двама братя преминали някога от Сърбия в България. Единият бил ловец, а другият – рибар. Тръгва първият из гората, уцелва елен, който пък в бягството си го завежда до една местност. Там открива стара църква и решава, че това е знак Божи и че трябва да се засели със семейството си край нея. Така, според легендата, възниква Горни Лом....
Село Горни Лом е последното селище в Чипровския дял на Стара планина. След него няма друго, освен издигащия се отгоре му връх Миджур/2168 м/. На 3 км в обратната посока е село Долни Лом, на 18 км е общинският център с.Чупрене, Монтана е на 45 км, Белоградчик – на 30 км, а областният град Видин е на 75 км. Жителите са около 780, в съотношение 60:40 българи и роми.
Църквата „Св.Параскева“ е паметник на културата. Тя е доказателството, че поселение тук съществува от векове насам. Градена е през 14-и век, еднокорабна, покрита с каменни плочи и вкопана в земята. Слиза се по стъпало надолу, а вътре е старият гредоред и спомените.
Река Лом, наричана от местните Бърза река, извира под връх Миджур и преминава край селото. От лявата страна на планината се спуска и Лева река, а от дясната – Поклъвска река. Те са двата й основни притока, включващи се в хилядолетното лъкатушене към р.Дунав. Разбира се, реката е част от вариантите за туризъм в този регион. В който акцентът винаги е бил изкачване до отсрещния връх, а той е един от най-високите в България. 
От с.Горни Лом започва екопътеката „Миджур”. Минава се през мандрата – местността „Джурджин кръш” – „Козя гърбина” – вр.Миджур. Пет часа трае преходът, маркировката е добра, а километрите за изминаване са около 15.
Училище „Хр.Ботев” е средищно, защитено, и в него до 8-и клас учат децата на четири села. Читалището носи името „Нов живот 1927”, а към е създадена малка етнографска сбирка, опитваща се да съхрани предмети и обичаи на местното население. А то спада към така наречените „турлаци”, пръснати в съставляващите селото 5-6 махали. Фамилиите са най-различни, но част от тях са Здравковски. 
Защото, според преданието, някогашният ловец, уцелил елена, се е казвал Здравко. Живяла е наоколо и красива българка, чието име било Миджура. Имала си годеник, но търговски турски паша я харесал, като преминавал оттук. Откраднал я и поискал да се ожени за нея. Годеникът й тръгнал да си я върне обратно и започнала гонитба из Берковския Балкан. Защото там някъде щяла да бъде сватбата. Момата взела мъдро решение – помолила турчина да не сторва зло, да не убива дори и по случайност момчето. И само тогава ще се омъжи за него. Послушал я той, но в деня на сватбата краснвата българка побягнала. Тръгнала тя из непознатата планина и стигнала до висок връх. Плакала дълго там и накрая се хвърлила от висината. И така, чрез смъртта си, спасила своята чест и живота на избраника си. От неговите сълзи тръгва река Тимок, защото името му било Тимо. А на нейно име бил кръстен върхът, в чието подножие извира и река Лом. С вероятен произход – сълзите на мома Миджура. 
