Вълшебна вода, звън на грошове и конски копита...

Румен Стоичков

Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша, била сляпа. Опитвал се всячески баща и да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал и се, а тя му рекла: „Ще отидеш в дола с големите дървета, при кайнака (извора) и там тя ще се оправи. Но трябва нещо да обещаеш – да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува...“. Речено-сторено. 

Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувала се тя и чудото станало. По Божията промисъл и с помощта и молитвите на един тамошен монах.

Попитал валията що да стори за благодарност и се сетил. Оставил две

тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм.

И наистина, в красивата местност бил построен малък дървен параклис, който дълги години служил на идващите тук, около лековитата вода...

Случило се е през 17-и век...Това е преданието, записано в кондиката на Добридолския манастир „Св. Троица“. Той се намира точно на 200 км от София, по пътя към Лом, след Брусарци. Там се намира село Добри дол, което пък е на 35 км от Видин и на 20 км от град Лом.

Нопо-любопитното е, че светата обител отстои само на 4 км от синия бял Дунав. Впрочем, освен с автомобил, е напълно възможно да стигнете и с влак. Слиза се на гара Дреновец по линията София-Видин...Доста години по-късно, през 1858г., еснафлъкът на Лом проводил свои пратеници до Високата порта в Истамбул, за да измолят от султана ферман за строеж на храма. Съгласил се той, а за по-голяма сигурност пратениците решили да разделят на три части дълго чаканото

разрешение. За да го опазят, тъй като през Петроханския проход ги

чакали турски главорези и разбойници. Две части от фермана били сложени в кожените силяхи на двама търговци, а третата, най-важната, с подписа на султана, била увита около конско копито.

Сякаш конят е болен... Тръгнали тримата, всеки по своя път. И успели. Пренесли парчетата, прочели ги на всеуслушание и изпълнили мечтата си – да имат стабилен и красив храм. Разбира се, според някогашните закони православен храм не можел да се издига на високо. Затова когато влезете в двора на светата обител, най-напред ще зърнете църквата. А тя е вляво, в най-ниската част на разположенияна три тераси манастир, обградена от огромни стари дъбове. Отпред, до входната врата, е камбанарията, строена над манастирската чешма.

Стъпалата към втората и третата тераси са стъпки сред красотата и на природата. Манастирът е построен в прекрасен дол в землището на с. Дреновец. Закриля го широколистна гора, тишина и красотата на дъхави цветя. На третото ниво са старите монашески общежития, обитавани и днес. Намерените в околността артефакти дават основания да се смята, че тук още през 4-и век след Хр. Е съществувал епископски център. Защото в миналото мястото е било стратегическо – между двата римски кастела – Рациария (Арчар) и Алмус (Лом). Съществувал е през вековете и силен духовен живот….

Целия текст четете в бр.25 на списание "Аз съм българче"