Преди години непозната мирянка решава да напише книга за един манастир. Да опише съграждането му, годините на развитие, неизбежните за турското робство опожарявания, поредните съзиждания и укрепване…Избира си тя една икона, рядко срещана, с лика на Христос на нея. Снима я, проявява фотоса и що да види?! На ръката на Господ - 13 свещи горят!!! Решава, че е чудо… Това е истина, примесена с легенда – за историята на Девическия манастир “Въведение Богородично”. Намира се точно на пътя, почти в центъра на малко селце. Батошево. То има около 850 жители, а местните жители помнят, че в пределите му са намирали подслон знатни революционери, между които - Васил Левски и Цанко Дюстабанов.

Покрай долния край на манастира, в най-ниската част, се извива красива река – Росица. Пазела е от нежелани посетители, причинявала е и беди при проливни дъждове. Предание сочи, че 1116-та е годината на съграждане на манастира. Имал е през вековете тежката участ на държавата ни. Разрушавания и опожарявания, пълна занемара и забрава, опити да бъде въздигнат отново и отново. Повторното му голямо възкръсване обаче е станало през 1872г... Тогава едно малко 7 годишно момиченце се разболяло от тежка болест. Шарка я наричали, а ваксини по онова време нямало. Като видели, че си отива чедото им, родителите му влезли в някакъв храм Божи в региона и горещо се помолили – и на Господ Исус Христос, и на Света Богородица. Обещали, че спасят ли живота на дъщеря им, те ще я дарят да им служи на тях…Оздравяла Мария, така се казвало момичето. А познатите в Батошево като Дядо Мильо и баба Кира нейни родители изпълнили обещанието си. Пратили я да учи в Килийното училище в Батошево, после в Севлиево, и накрая - в Габровски манастир – послушница да стане. Заможно било семейството, затова решило – вместо да праща Мария някъде далеч да служи на Бога, да купят в селището си място и да построят храм. А такъв там имало от незнайни времена, само трябвало отново да го въздигнат. Построили те и сграда за живеене, а в нея се настанила Мария, под монашеското си име Майка Магдалена. Дълго служила тя, до 1936г., и по нейно време била възстановена старата църква “Въведение Богородично”… Повечето от иконите в храма изглеждат странно. Те са много стари, но не са на дърво, а на хартия нарисувани. Вдясно от царските двери е поставена икона на Исус Христос. Донесена е от Русия, три такива има в България. Единствена у нас е иконата на “Майка Богородица кърмилница”. По името й дори човек може да се ориентира за какво точно става дума. А последният църковен уникат - е Чудотворната икона троеручица на Св.Богородица.Пак там, покрай бистрата р.Росица, се издига при с.Батошево и друг манастир. Мъжки е, наричат го “Успение на Пресвета Богородица”. Мраморен надпис, съхраняван в НИМ, гласи, че този манастир е създаден през 1250г., по времето на цар Михаил-Асен, внук на стария Асен. Разбира се, и той е разрушаван, а за период от 4 века е бил напълно забравен. Но и днес се издига там, в близост до Девическия „Въведение Богородично” – в днешното село Батошево.