На територията на община Рила се намира най-големият в България манастир- Рилският, носещ името „Успение на Пресвета Богородица". Той е на 1147 метра надморска височина, в пазвите на Рила планина. В началото на 10-и век наоколо е творил чудесата си Иван Рилски. В църковната и народната ни памет той е първият монах-отшелник, наричан още пустинник, лечител, чудотворец..Смята се, че именно той е основоположникът на светата обител – през втората четвърт на десетото столетие. Впрочем, на десетина километра след гр.Рила, в посока към манастира, вляво от пътя се издига огромна скала. Върху нея отдалеч личи кръст. Според легендата – Светецът има заслугата христовият знак да е точно там. За да възвеличава през вековете православната ни вяра, на която той е бил ревностен защитник.

Сводестите порти на Рилския манастир носят имената Дупнишка и Самоковска. Преминеш ли ги, попадаш в четвъртит просторен двор, застлан с калдъръм. Изглежда архаика, но това май е и начин да се усети величието на времето. Каменната кула, приличаща на крепост, е наречена на името на създателя си – Хрельо. Тя е пететажна и е строена е през 1334-1335г. Идеята за градежа й е – да приютява в здравата си гръд монасите в случай на нападения. На последния етаж благодетелят съградил семеен параклис, наречен „Преображение Господне" и имащ богата стенна живопис. Хрельо е владетел от 14-и век, притежаващ големи територии по течението на р.Струма и из Рила планина, в чиито предели попадала и обителта. Хрельо войвода е строил и манастирската църква/1343/, просъществувала до 1834г. Царете на Второто българско царство са били особено добре настроени към съществуването и просперитета на този манастир – дарявали са го с гори, земи и редица привилегии. В музея до днес се пази една изключителна реликва – грамотата на цар Иван Шишман от 1378г., доказваща именно това отношение. За съжаление през годините на турското робство манастирът също има нелеката съдба – да е опожаряван, западал, разграбван, замиращ като книжовно средище...
През 15-и век опит за възстановяването му правят тримата братя – Давид, Теофан и Йоасаф. Потърсена е и помощта на руски манастир от Света гора. А с разрешението на турската власт от Търново са пренесени тук мощите на светеца Иван Рилски, патрон на манастира. Книжовникът Владислав Граматик е описал като свидетел това изключително събитие за българските богомолци, приветствали навсякъде преминаването с литийни шествия.
По време на Възраждането Рилският манастир получава най-голямата си дарителска подкрепа през дългото робство. Построени са от майстори и крилата на обителта, и храмът/1833-1837г./ Зографите пък дооформят красотата със своите икони и стенописи. Народната памет е съхранила благодарност към уменията на Алексий Рилец, за когото се знае, че е дал облика на манастира. Обновил е порутените сгради. Градил е западното, източното и северното крило.
В пределите на манастира са създадени стотици произведения на книжовноста ни, а сред имената на създателите им са Дометиан, Саватий, Симон, Неофит Рилски и мн.др. През 1943г. в пределите на основната църква е погребан тогавашният българският владетел цар Борис III и всяка година, на 28-и август, това е и място за почитане на паметта му.