Манастирът „Св.Великомъченик Георги“ в Хаджидимово се намира се на едно възвишение над града, на 15 км южно от град Гоце Делчев и на 15 км от гръцката граница, близо до Граничния пункт „Илинден“. Знае се, че някога по тези земи е покръстена първата в Европа християнка – Света Лидия. Историята на светата обител е стара, дължаща се и на тази близост. Но поради трагичната съдба на Родината ни през вековете, е останало само устно предание. А то е, че когато турците завземат нашите земи, разрушават съществуващия на това място манастир. Смята се, че пак е възстановен и после пак – опустошен. Но по-новата му история започва преди 150 години, когато Св.Георги се явява няколко пъти на местен човек, Атанас, и го кара да дойде на това място и да го изрови от земята. Тогава Хаджи Димово е било от две селца – Долна Сингартия и Горна. Той бил от Горна.

При второто явяване на Св.Георги Атанас споделя на жена си, а тя го нахоква – ти ли си най-светия в това село, та на теб ти се явява?! Чак след третото съновидение Атанас се осмелява и идва да търси онова, което му повелявал светецът. А имотът бил на някакъв турчин и се знаело, че някъде тук имало свято място, наречено Гяурски вакъф. Дошъл Атанас, а турчинът започнал да го гони. Тогава обаче животните му започнали да падат и да загиват! Замислил се тогава турчинът и се вслушал в Атанас, че трябва нещо да бъде извадено от земята. Споделил друговерецът на свой по-стар приятел какво става на неговата нива. А онзи му отвърнал, че е напълно възможно това наистина да е било свято място, щом като го наричат гяурски вакъф. Затова, ако Аллах е решил да им го върне, ти не можеш да го спреш. И е по-добре да се извиниш и да позволиш на човека да намери онова, което търси. Така и станало. Дошъл отново Атанас и намерил малка икона. Турчинът пък отстъпил целия си имот, за да бъде съграден този храм, в който до днес тя се пази. И пред която много православни идват да се молят, вярвайки, че е чудодейна и помага...

   Но най-напред и бил съграден малък параклис, в който е положена малката икона. След което близо 10 години събират пари, за да съградят по-голям храм. Като започват подготовката на строежа и очертават къде ще бъде църквата, се очертават отдолу старите основи на храм. И се оказва, че днешните стени лежат върху старите основи. През 1864г е осветена църквата, но днес са останали автентични само по-голямата част от стените и старата икона на Св.Георги. Защото през 1978г всичко изгаря в голям пожар - покрив, колони, икони, иконостас, владишки трон, архиви, кондиката. Оцелява само иконата на Св.Георги!