На 10 км от град Русе, в поречието на река Русенски Лом, се намира един уникален манастир. Наричат го Басарбовски – на името на селото, в чието землище се намира. Той е единственият у нас действащ скален манастир, обявен през 1978г за археологически паметник на културата от местно значение. Свята се, че най-старата част от историята му е свързана с периода на Второто българско царство – 12-14-и век. Време, в което цялото така нар. Поломие е било населено с исихасти, т.е. било е удобно за отшелнически живот. Според едно предание първият търновски патриарх, Йоаким I, канонизиран за светец, е обикалял по тези места, за да наставлява монасите в практиките на Света гора. Приема се, че светата обител води началото си от 12-и век, като се знае, че местността е била владение на цар Иван-Александър и неговия тъст Иванко Басараб. По време на османското робство манастирът потъва в забрава, но през 15-и век е споменат в турски регистри с името Басарба – като селото, в което днес живеят около 1300 души. Според изследване на историка Пламен Павлов Теодора, съпругата на цар Иван-Александър, е била първия ктитор, а името на обителта е било „Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.

През 17-и век в манастира е намерил подслон Св.Димитрий Басарбовски. Преданието казва, че той е роден в региона, бил е пастир, изхранвал се е с отглеждане на добитък. Приел е монашеството и е прекарал целия си живот праведно. Починал е през 1685г на брега на реката. Тогава водите на Русенски Лом вдигнали нивото си, поради пороен дъжд, и приели тялото му в коритото си. Не могли дълго време да го открият местните жители, но Бог се погрижил за това и за неговото погребение. Мощите му били намерени от една сляпа девойка, в чийто сън се появил Димитрий и й казал къде да търси. Когато се събудила, изведнъж прогледнала и всички й повярвали – заради чудото, което се е случило. Описала тя мястото, отишли хората на отсрещния бряг, открили тялото му и го извадили. Разчуло се и оттогава насам станали много изцеления и чудеса. Но имало и злосторници. Легенда казва, че един от братята-монаси, Лаврентий, решил да открадне частица от мошите. Навел се да ги целуне и понечил да отхапе парче от тях. Устата му обаче останала отворена и дълго време стоял така – сякаш за назидание. Решил да изкупи греха си, като се изповяда, и когато го сторил – устата му отново се затворила...Веднъж дошъл тук и Преславският митрополит Йоаникий, за да се поклони на светите мощи. Бил тежко болен, не можел да става, но когато отслужили литургия в манастира, сам станал от одъра и започнал да се придвижва сам, без чужда помощ.
Според предание от селото кладенецът в двора на манастира, долу, в ниското, е изкопан от Св.Димитър Басарбовски. Смята се, че водата му е лечебна и върши чудеса. Твърди се също, че къщата му някога се е намирала на мястото, на което по-късно е построена църквата на селото. Той там бил и погребан.
Според отец Емилиян, днешният игумен на манастира, един влашки войвода направил някога опит да пренесе мощите му в Букурещ, за да пази града от злини. Но конете все не тръгвали. Сменили впряга – пак същото! Като че ли товарът бил повече, отколкото могли да дърпат. И когато проумяли вече, че това е чудо, се изплашили и отказали. Все пак, мощите били пренесени, но през 1774г, в друго време – когато Бог или самият светец разрешили това. Случило се след подписването на мирния договор между Русия и Турция в Кючук Кайнарджа. Имало в него клауза, че Русия е покровител на православните християни в цялата Османска империя. И тогава мощите й били подарени. Дошъл да ги вземе един руски военачалник, генерал Петър Салтиков. Село Басарбово било обезлюдено и полуразрушено, църквата – също. Влезли войници в нея, взели тленните останки, преминали Дунав и стигнали до Букурещ. Но градът бил в чумна епидемия. Забелязали обаче, че където минали, никой не се разболявал. Имало и доста българи наоколо, изглеждали щастливи. А един от тях, Димитър Поклонник, бил преводач от влашки на руски. Смята се, че именно той е настоял мощите да останат в Букурещ – в Патриаршеската катедрала „Св.Св.Константин и Елена”, където са и до днес...
Самият Басарбовски манастир започва възстановяването си от 1-и май 1937г. На тази дата всяка година местните жители правили събор, раздавали курбан, благославяли, веселили се. Дошъл тогава тук от Преображенския манастир монах Хрисант/роден 1888г./, който започнал да строи малка църквичка. При едно наводнение обаче тя се срутила, затова той изградил горе, в скалите, църква и две килии. А така поставил началото на българския скален манастир „Св.Димитър Басарбовски”. В него е запазена килията на Хрисант, след която са съграждани и другите, и храма „Св.Преображение Господне”, и най-новия параклис/2005г./ „Св.Богородица”. Обновителят на светата обител умира през 1961г, и е положен в малката пещера-костница, а над гроба му е поставен красив каменен кръст с надпис, разказващ за доброто дело, което е извършил.
Частица от мощите на Св.Димитър пък са вградени в иконата му, която се намира в скалната църква. Тя е дар от румънския патриарх Теоктист, подарена на нашия патриарх Максим. Когато тази свята частица пристига в България, става чудо – постъпват достатъчно много дарения, за да се превърне манастирът в сегашния си красив и привлекателен вид. За миряни и за туристи....