Света обител създадена в началото на Второто българско царство.Басарбовският манастир се намира на 10 км от град Русе – в поречието на р. Русенски Лом. Той е единственият действащ скален манастир в България, обявен през 1978 г.за археологически паметник на културата от местно значение. Историята му е стара и пребогата и в нея особено важно място заемат преданията и легендите, фактите и чудесата, случили се там в годините назад...

Знае се, че светата обител е създадена в началото на Второто българско царство (Знаете ли кога започва то?) – 12-14-и век. Време, в което цялото така нар. Поломие е било населено с исихасти, т.е. удобно е било за отшелнически живот. Смята се, че по тези места е обикалял първият търновски патриарх – Йоаким, канонизиран за светец. Приема се, че манастирът се намира в местност, която е била владение на цар Иван-Александър, чиято съпруга Теодора е първият ктитор. През 15-и век пък той е споменат за първи път в турски регистри – под името Басарба, с което е наричано и селото край р.Русенски Лом.През 17-и век в този манастир се е подвизавал Димитрий, наричан Басарбовски. Той е роден в това селце, в бедно семейство и е изкарвал прехраната си, като е пасял добитък. Живял е по законите на християнството, праведно. И е починал, според Паисий Хилендарски, на брега на реката. Тогава обаче водите й рязко се вдигнали поради поройни дъждове и го приели в коритото си. Така за дълго тялото му останало скрито за хората, но били открити след едно от чудесата, случили се в региона след неговата смърт. В съня на една сляпа девойка от Басарбово се явил св.Димитрий и й казал къде да открият мощите му. Когато тя се събудила, прогледнала и всички повярвали на чудото, сторено от светеца. По нейното описание отишли хората на място покрай брега на реката, открили там тялото му и го извадили. От тогава насам се случили много изцеления на болни, чудеса необясними, които се разчули надалеч. Излекувани са, според преданията, болни от бяс, от тежка неподвижност, от слепота и т.н. А когато мощите на св. Димитрий били пренесени в Букурещ, където имало чумна епидемия, където те минели – никой не се разболявал! И така – до ден-днешен...

Ако накарате мама и тати да ви заведат в Басарбовския манастир, ще се наложи да изкатерите 50-на стъпала нагоре, към скалите, където са били килиите на някогашните отшелници. Едната от тях е свързана с монаха Хрисант, на когото се дължи възстановяването на обителта след периода на турското робство. Там е и гробът му. В друга от килиите, която е и своеобразна църквичка, можете да се помолите пред чудотворната икона, в която има вградена частица от мощите на св.Димитрий. А в трета – можете да си купите интересна християнска литература, картички, дипляни, осветени иконки, които да носите със себе си, за да ви закрилят в трудни мигове. Долу, в двора на манастира, се намира и голямата църква, но и аязмото. То е кладенец, изкопан от самия св.Димитрий, когато е живял в Басарбово и е изхранвал прехраната си. Водата е смятана за лечебна и, както повелява традицията, трябва да наплискате лицето си с нея и да отпиете глътчица. С доверие към чудодейността й.

Румен Стоичков