Преображенският манастир „Св.Преображение Господне" се намира на 6 км северно от Велико Търново – в красивия пролом на р.Янтра, лъкатушеща по пътя си към Дунава. Ако пътувате от старата българска столица към Русе, светата обител е отляво. А вдясно, горе, над скалите, сякаш е кацнал друг манастир - Патриаршеският.Старите източници сочат, че Преображенският манастир, който в момента е мъжки, е строен през 11-и век, като метох на Ватопедския в Света гора. Разцвет, а и автономност, е получил по времето на цар Иван Александър. И, според легендите, негови ктитори и закрилници през втората половина на 14-и век са били съпругата и синът на този наш владетел – царица Теодора-Сара и Иван Шишман. Затова е наричан още Шишманов манастир, а също и Сарин....
По време на турското робство манастирът е опожаряван и разрушаван няколко пъти. Но постепенното му въздигане започва след 1832г. – когато султанът издава ферман за възстановяването му. Знае се, че градежът на църквата е поверен на майстор Димитър Софиянлията, а след него своят принос дава и Уста Колю Фичето, който приключва благородното дело(1834г.). Негово прекрасно дело е и иконостасът, резбован с помощта и на тревненски майстори. По-късно, пак със съдействието на Фичето, за 5 години (1858-1863г.) са построени манастирските сгради. Те са в типичния за онова време възрожденски стил - с дебели подпорни греди, поддържащи и красиви дървени чардаци.
И друг легендарен българин е творил тук – Захари Зограф. Стенописите в храма „Св.Преображение" са негово дело. Рисувал е 3 години, а за шедьовър е смятан „Колелото на живота", както и композицията „Страшният съд". Негови са и големите царски икони. Останалите са плод на въображението и майсторлъка на Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се възвисява звънарницата, възвестяваща празниците с чудния звън на своите седем камбани...
На 50-на метра от входа на Преображенския манастир е поставена паметна плоча, която казва, че по време на Руско-турската освободителна за нас война, той е приютил стотици ранени и лекувани тук руски войни. И че на няколкодневно посещение в обителта е бил великият руски хирург Н.Пирогов (25-28.12.1877г.)
